Всички сме чували термина „дигитален детокс“, влязъл в употреба за първи път през 2012 г.
Още тогава някои хора осъзнават колко зависимо става човечеството от дигиталните устройства. И са започват да говорят за проблема. А това е 2012 г.! Тогава смартфоните правеха снимки с неописуемо за сегашните стандарти лошо качество, а приложенията още звучаха някак екзотично.
Днес май няма човешка дейност, която да не е съпътствана от гледане/слушане от телефон или друго устройство. Затова може ли да се живее без него известно време е още по-актуален въпрос, както и възможен ли е дигиталният детокс изобщо, пише BBC.
Откъде изобщо да се започне? Освен ако не избягате в някоя пустош, където сигнал няма, дигиталният детокс е почти невъзможен, смятат повечето експерти.
„В голяма степен технологията се е превърнала в част от нас. Банкираме с приложения, поръчваме храна с тях и дори тренираме с инструктор от екрана. И се настройваме за провал, ако си обещаем, че ще прекараме седмица без телефон“, казва Емили Шаркин, специалист в нова, появила се по принуда област – менажиране на времето пред екрана.
След като хората са толкова обладани от устройствата, вероятно е безсмислено да се опитват да живеят без тях дори за известно време. Но може би има решение.
Пандемията влоши положението със зяпането в екраните. Тогава хората бяха принудени да разчитат на устройства често дори само, за да държат връзка с близките си. След края на ограниченията се оказа, че вместо тази мания да влезе в нормални граници, тя запазва нивата си от времената на локдауните.
Предишните традиционни месечни обеди или вечери бяха заменени с разговори в приложение. Физическото присъствие в офиса за някои все още е изключение. Приятелствата се пренесоха в дигиталната среда, любовните афери също.
„За добро или лошо, в днешно време технологиите означават и достъпност. Не ми е приятно да го кажа, но много деца, родители, приятели и партньори са забравили как да се справят с тези връзки без помощта на устройство“, казва писателят Крис Данси, сам превърнал живота си в голяма степен зависим от устройствата.
В ситуация с хибридна форма на работа, на любовна връзка, пазаруване и приятелство, раздялата с мобилните устройства изглежда невъзможна. А детоксът, макар и кратък, бива идеализиран до нови висоти. Представете си да прекарате цяла седмица без телефон?! Какво геройство само!
„Не мога да просто да изключа техонологиите. Има толкова много причини да сме пред екрана“, казва университетският преподавател Сина Джонеди.
Вместо да прилага строг дигитален детокс, т.е. пълна диета, той има друг подход. Залага на т.нар. цифрово внимание.
На практика това означава да ползваш технологиите само за неща като работа или обучение. Джонеди смята, че това е по-полезен подход. Иначе по въпроса с хорската вманиаченост по екрани е категоричен – това е желано привързване. Хората очакват от телефона си забавление и утеха, т.е. щастие.
Другата важна стъпка към поне малко освобождаване от зависимостта е да спреш да гледаш на телефона си като на почивка. Ако в днешно време минете покрай задния вход на един голям магазин например, може да видите служители в почивка. Те ще правят непременно тези неща – пушене и скролване по екрана. Скролването е другият голям проблем. Благодарение на него човекът много по-лесно влиза в заешката дупка, от която няма измъкване.
Това са малки стъпки, които няма да доведат до дигитален детокс, който, както вече се разбрахме, е почти невъзможен. Но пък може да намалят пораженията, което не е малко.
