ЕС пред зелена дилема как да добива важни минерали без да унищожи природата

В продължение на десетилетия екологичната и човешката цена на добива на полезни изкопаеми като литий и кобалт до голяма степен бяха скрити за Европа. Но това е напът да се промени, тъй като ЕС се стреми да диверсифицира доставките си на важни суровини от Китай.
В този си стремеж блокът иска да улесни използването на собствените си запаси от минерали, от които се нуждае за изграждането на екологични технологии като вятърни турбини и соларни панели, съобщава Politico.
В същото време обаче граждани и екоактивисти предупреждават, че намаляването на бюрокрацията при проектите за добив, каквито се очакват, рискува да унищожи десетилетия работа за опазване на природата и биоразнообразието. Според тях добивът може да причини сериозно замърсяване на водата и почвата и да доведе до обезлесяване и загуба на биологични видове.
В Трегенек, крайбрежен район в Бретан, Северозападна Франция, местните жители, по тяхно определение, “живеят върху бомба със закъснител”. На около 130 метра под домовете им се намира второто по големина находище на литий – основен компонент на батериите, използвани за захранване на електрически автомобили, в страната.
Добивът на това т.нар. „бяло злато“, посочва Politico, би означавал разкопаване на защитен природен резерват, разположен на миграционния път на птиците, и унищожаване на „нещо, което се е създавало милиони години“, казва Филип Спец, 69-годишен пенсионер, който живее в Трегенек, цитиран от изданието.
„Никога няма да си върнем природата“, предупреждава той.
Този сблъсък между нуждите на Европа от важните суровини и амбициите ѝ за опазване на природата, който вече е факт на целия континент в лицето на местни протести срещу нови минни проекти в Португалия, Германия, Швеция и Испания, само ще се засили, след като следващата седмица Брюксел представи новото си законодателство за ускоряване на минните дейности.
Politico се позовава на непубликуван досега доклад на Европейската комисия, според който европейските законодатели се канят да разрешат стратегическите минни планове да бъдат определяни като т.нар. проекти от първостепенен обществен интерес. Това ще им даде приоритет в случай на конфликт с друго законодателство на ЕС като Закона за опазване на видовете, например.

Тези планове отразяват призивите на различни индустриални групи, подкрепени както от либерали, така и от консервативни политици. Те твърдят, че Европа не може да увеличи доставките си на ключови минерали, без да смекчи строгите екологични изисквания, които превръщат откриването на нови мини в дълга бюрократична сага.

Природозащитниците и граждански групи обаче твърдят, че правилата на ЕС за защита на природата са необходима гаранция и че унищожаването на местното биоразнообразие в стремежа да се осигурят материали, за да се постигне неутралност по отношение на климата, би било контрапродуктивно.
По-бързо придобиване на разрешително за добив 
Към днешна дата получаването на зелена светлина за нов проект за добив на полезни изкопаеми в Европа може да отнеме до 15 години – нещо, което ЕС иска да промени със своя Закон за критичните суровини, посочват още от Politico.
Според проекта Комисията ще позволи на минните проекти, определени като стратегически, да се възползват от двугодишни срокове за издаване на разрешителни, с цел блокът да се насочи към по-бързо намаляване на зависимостта си от вноса.
Макар че ЕС не може да доставя всички суровини, от които се нуждае, най-важните му проекти за литий, например, биха могли да задоволят 25-35% от търсенето в Европа до края на десетилетието, смята Михаел Шмид, научен сътрудник в Германската агенция за минерални ресурси.
Понастоящем около 78% от лития в блока се доставя от Чили, а минните компании отдавна твърдят, че издаването на разрешителни може да се ускори само ако ЕС се съгласи да облекчи и някои екологични правила. Законите на ЕС за водите, например, изискват от компаниите да преминат „много високи прагове“, като например „нулеви емисии във водата“, което е „доста трудно за изпълнение“, казва на свой ред Керстин Бринен, правен съветник в LKAB, шведска правителствена минна компания, пред медията.
Проектите за добив на полезни изкопаеми в защитени територии, макар и разрешени, също трябва да преминат през допълнителна оценка на въздействието, за да се докаже, че няма да навредят на целостта на обекта. И тъй като по-голямата част от известните запаси от важни суровини в блока се намират в защитени територии или в близост до тях, ЕС ще трябва да направи отстъпки по отношение на опазването на природата, ако иска да ги експлоатира.

Опазване на биоразнообразието 

Природозащитниците, от своя страна, настояват, че законите на ЕС за защита на природата има причина да съществуват.
Екологичните групи отдавна се борят срещу разширяването на минното дело в Европа, като подкрепят усилията за намаляване на потреблението и набавянето на суровини по друг начин, включително чрез рециклиране и разработване на алтернативни материали.
Сега, в светлината на новия план на Брюксел, те отново призовават за спазване на съществуващите закони на ЕС.
„Ако минното дело е наистина екологично, тогава спазването на съществуващото законодателство не би трябвало да е проблем за индустрията”, смята Диего Марин, отговорник за политиката в областта на суровините и справедливостта по отношение на ресурсите в неправителствената организация Европейско бюро за околна среда.
Но участниците в кампанията са песимистично настроени по отношение на това, че опасенията им ще бъдат чути. Техният призив за изрична забрана на минните дейности в защитените зони от мрежата „Натура 2000“ засега е подкрепен само от една група – “Зелените”, обобщава Politico.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *