Проблемите в лозаро-винарския сектор са адски много. Изкореняват се лозя. Грозде от България не се изнася.
Българското правителство трябва да покаже, че България е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) и да поиска изравняване на абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите.
Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители.
Това каза в интервю за БГНЕС Йордан Чорбаджийски, търговски директор на Black Sea Gold Pomorie и председател на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) в България.
Чорбаджийски подчерта, че проблемите не са от вчера и от днес, а още от 2000 г., когато България е започнала преговори за присъединяване към ЕС. „Тогава целият сектор „Земеделие“ е бил зачеркнат, затова сме на това дередже не само лозарите, а и зеленчукопроизводителите, и овощарите, и който се сетите по веригата, защото има една малоумна субсидия, и го казвам без извинение“, заяви той.
Председателят на НЛВК е категоричен, че е пълен абсурд да се субсидира на декар, защото всяка култура се гледа по различен начин. „И затова призоваваме Министерството на земеделието, разбирам, че в момента е служебно правителство, но нищо по-хубаво от това няма, както министър Гечев сподели, че трябва да се изравнят субсидиите в европейските държави, за да може българското земеделие да тръгне напред“, посочи той и добави, че не може да се получава за един декар лозе субсидия, колкото за пасище.
Чорбаджийски обясни, че се изкореняват лозя и допълни, че обработката на един декар лозе струва между 800 и 1000 лв., като в най-добрия случай може да донесе между 600 и 1000 кг грозде. Пазарната цена е 1 лв., съобщи той, хората работят, за да си покрият разходите и в повечето случаи са на загуба. „Никой няма как да прави бизнес, когато е на загуба. Другият момент е, че бизнес не се гради на субсидии“, посочи председателят на НЛВК и уточни, че производителите не искат да живеят от субсидии, а искат да бъдат конкурентоспособни, затова е важно кооперирането на гроздопроизводителите. За тази цел, обаче, първо, трябва да се изравнят субсидиите, смята Чорбаджийски, а след това да се създадат малки бутикови изби, лимитирани серии вина, скъпи серии вина и пр. Той обясни, че себестойността на гроздето трябва да падне, за да може и българското вино да се продава както на вътрешния пазар, така и навън.
„Не казвам ТКЗС, а казвам коопериране“, отбеляза Чорбаджийски и даде пример с Франция, където определен брой гроздопроизводители са си направили изба, в която предават своето грозде, правят си продуктите и ги продават на пазара.
Председателят на НЛВК коментира, че регистрираните лозари в България са над 110 хиляди – както юридически, така и физически лица, но въпросът е колко от тях реално отглеждат грозде. „Преобладаващите сортове са Каберне и Мерло, както Шардоне, Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският сорт Мавруд, така че се надяваме той да става все по-популярен и да го популяризираме на външните пазари“, каза още той.
Чорбаджийски заяви, че грозде от България не се изнася, както и че се наблюдава внос на грозде от Румъния, Гърция, Северна Македония. „Българското грозде си остава в България и се преработва в България“, подчерта той и добави, че в момента едровата цена на българско вино от производител варира между 6 и 15 лв., а на рафтовете в магазините е не повече от 8 – 8,50 лв.
Председателят на НЛВК е категоричен, че българските вина по нищо не отстъпват на нито едно чуждо вино, независимо дали е от ЕС (Франция, Испания, Италия), или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н. „Нашите български вина са изключителни и всеки един български гражданин може да провери какви награди получават на световни конкурси“, отбеляза той.
Чорбаджийски изрази мнение, че във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния, той посочи, че се залага на произведените в съответната страна вина, после на високоалкохолните им напитки и евентуално може би на нещо вносно, като посъветва българските ресторантьори да вземат пример. „До гуша ми дойде да сядам и да разговарям с някой пишман сомелиер, който бил не знам си къде завършил и да ми обяснява как българското вино било еди какво си. В България се прави вино от векове. В България последните 10 г. винопроизводството толкова се е модернизирало, по нищо не отстъпваме на всички европейски производители, не само като производители на вино“, категоричен е председателят на НЛВК.
Наблюденията му, обаче, са, че няма интерес от страна на българите да се занимават с отглеждането на лозя и производството на вино, защото това не е рентабилен бизнес. „Ако един човек иска да прави бизнес, не бих препоръчал да се занимава с това нещо. Ако му е хоби – да, няма проблем. Ако иска да инвестира едни пари, за да си има някакво хоби, е окей“, е неговото мнение.
Чорбаджийски е категоричен, че българското правителство трябва да покаже, че е пълноправен член на ЕС. „Както се казва, да тропне по масата и да поиска да се изравнят абсолютно всички субсидии за абсолютно всички сектори, не само за гроздопроизводителите. Искам да заявим точно и ясно на Европа, че не искаме да сме консуматори, а искаме да сме производители на плодове, на зеленчуци, грозде, вино и всичко останало, което може да се сетите, но за да сме производители, трябва да стъпваме на равна основа“, каза още той.
Председателят на ТЛВК допълни, че не иска българският бизнес и българският земеделец да са губещи, а да стъпят наравно с европейските производители.
„Другото, което искам, е да не забравят, че България има традиции в земеделието и това нещо трябва да е водещото при преговорите. Това искам да им кажа на всички бъдещи народни представители, министри, всички властимащи“, заключи Чорбаджийски. /БГНЕС
