От рекламите с планински потоци, горящи камини и полупълни чаши не личи, но производството на уиски всъщност е замърсяваща индустрия.
Изисква много енергия, т.е. цапа и често е притежание на международни бизнес конгломерати, които завладяват света със скъпи бутилки, пише WashingtonPost.
В Шотландия, известна със своето уиски, картинката не е по-различна.
Дестилериите често са сред най-замърсяващите предприятия, но нещата се променят.
Собствениците на общо 140 производства дадоха обещание, че ще се превърнат в нулево замърсяващи до 2040 г. Техният план е доста амбициозен и ако се осъществи, ще изпреварят правителствата и на Великобритания, и на Шотландия в тази трудна задача.
Асоциацията на шотландските производители на уиски си представя в бъдеще предприятия, които са се отказали от сегашните горива и вместо това работят с енергия, произведена от вятър, дървесни отпадъци и вода. Дали това ще се случи, не е ясно.
И други замърсяващи индустрии имат амбициозни планове. Но тези производители имат едно премимущество. Те се намират Шотландия, страна, която е взела зеления преход съвсем насериозно и полага големи усилия, за да го постигне. Което означава, че могат да разчитат на помощ и от властите. Все пак шотландското уиски е една от най-популярните за износ стоки – през миналата година те са на стойност 7.5 млрд. долара.
Не е без значение и фактът, че доста световни производители на енергия насочват инвестиции към Шотландия заради възможностите по крайбрежието, където има много вятър и вода.
Тези вятърни електроцентрали ще бъдат разположени съвсем близо до дестилериите за уиски. А индустрията вече има опит. Производителите на уиски са увеличили процента на зелена енергия, който ползват, от 2% през 2009 г. до 39% през 2022 г. Някои предприятия правят съдружия с университети и научна общност, за да внедряват нови технологии.
Но въпреки всички обещания в реалността преходът към изцяло зелена енергия далеч не е толкова лесен.
„Ние сме компания за производство на алкохол. Не правим енергия, нямаме вятърни турбини“, казва шефът на дестилерията за уиски Bruichladdich Дъглас Тейлър.
Той обяснява, че иска компанията му да се развива и същевременно да пази околната среда в провинциалния район, в който се намира. В момента те са най-големият работодател със 117 служители от околността. Тейлър разказва, че са предприели някои мерки, за да ограничат замърсяването, но са много далеч от изпълнение на целите.
Според друг човек от бранша – основателката на Nc’nean distillery Анабел Томас – всички разговори за зелен преход трябва да започнат от признаване на един прост факт. Индустрията има нужда от някакъв вид гориво, за да се движат машините и процесът да върви.
„Не можеш да махнеш двигателя на един самолет и да очакваш да лети, нали“, казва тя.
В миналото предприятията са използвали въглища, днес – природен газ и петролни горива. Промяната винаги е свързана с много инвестиции, а индустрията трябва да мисли и за продажбите. Уискито не може да се превърне в луксозна стока, защото така се губят потребители.
Уиски индуструията има и друг проблем, когато говорим за влияние върху околната среда – торфът. Този материал се използва при производството на напитката заради особения аромат, който й придава.
Но пък торфените находища са едни от най-добрите резервоари за въглерод в природата. С други думи, ако не искаш повече въглерод, не ги пипаш. А производителите на уиски правят точно това. И почти няма компания, която да се е отказала от употребата на торф. В своя защита от индустрията казват, че ползват около 1% от употребявания годишно във Великобритания торф.
