Проф. Димитър Димитров: „УНСС е марката, която бизнесът търси“

Мечтая УНСС се да превърне в изследователски университет на световно ниво

Университетът за Национално и Световно Стопанство /УНСС/ е сред най-модерните и търсени университети, доказали се и в чужбина. Все повече чуждестранни студенти избират да следват във висшето учебно заведение, големи и утвърдени компании търсят служители, които са завършили там, предлагат се 6 бакалавърски програми, които са изцяло на английски език, а някои от завършилите могат да се дипломират и с две дипломи – например една от УНСС и една от американския университет Northern Illinois University (NIU). УНСС е на път да се превърне и в изследователски университет на европейско ниво.

Потърсихме ректорът проф. Димитър Димитров, който е главен секретар на Съвета на ректорите и експерт по национална сигурност, който ще ни разкаже за бъдещата визия на университета, за целите, които си е поставил и през какви трудности са преминали.

– Проф. Димитров, каква е визията Ви за бъдещето на УНСС?

– Представям си УНСС като един европейски университет. Университет, в който има много специалности, много сериозно международно сътрудничество и в образованието и в обучението и в международните изследователски проекти. Знаете за нашият консорциум от водещи европейски бизнес университети – ENGAGE.EU, където наистина това се случва. ENGAGE.EU в един истински университет на бъдещето с обмен на преподаватели, обмен на студенти, с размяна на ресурси, дигитален и виртуален кампус, с обща информационна система – това е бъдещето и за наша радост сме част от него. Нашият университет е един от малкото, които участват в такава европейска мрежа. Сега сме подали нова апликация за удължаването на този проект за още четири години, заедно с останалите девет партньора. Тези партньори наистина са впечатляващи и са водещи европейски бизнес университети. Сега имаме планове да се разширим с още един швейцарски университет. Европеизацията е в ход.

– Вие поехте ръководството на университета в едни много тежки времена на криза и пандемия, пред какви предизвикателства се изправихте?

– Не искам да звучи като оплакване, по скоро е удовлетворение, че успяхме да се справим с предизвикателствата. Скоро ще станат три години откакто беше обявена пандемията и се затвори университета. Много бързо трябваше да решаваме как да преминем към начин на обучение, който да гарантира здравето на нашите студенти и преподаватели и едновременно високо качество на обучение. За наша радост ние много бързо успяхме да преминем към изцяло онлайн обучение, буквално за два дни. Ние сме и един от много малкото университети, които също без никаква пауза в обучението преминахме от реалните класни стаи във виртуалните. Беше голяма трансформация. Събота и неделя, когато беше този преход, социалните медии и вътрешните ни чатове буквално вряха и кипяха как се включва, какви пароли се използват, какви технически средства са необходими. За наша радост този процес стана много бързо и се възприе от нашите близо 18 000 студента и 1000 преподаватели, които преминаха в режим на онлайн обучение. След това имахме едни други предизвикателства, кога сме онлайн, кога минаваме присъствено. Мерки за запазване на здравето на студентите и преподавателите, система за реакция, ако някой е болен или карантиниран – това всичко изискваше непрекъснато внимание, за да се мине през този период.

Другото голямо предизвикателство беше именно дигитализацията и дали нашата инфраструктура ще издържи, но за наша радост ние сме инвестирали последните десет години в тези неща и нивото и на преподаватели и на студенти се оказа достатъчно високо, така че успяхме да се справим с това нещо много бързо и на студентите и на преподавателите започна да им харесва онлайн обучението. Дигитализирахме дори кандидат-студентската кампания. И успяхме да стигнем до средношколците, които също бяха затворени вкъщи и нямаше откъде да получат информация за специалностите.

Предизвикателствата бяха свързани и с довършването на новият учебен корпус, където имаше доста проблеми със строителства, с финансиране, но и там приключиха нещата за година и нещо от началото на мандата.

Другите предизвикателства са ясни на всички български граждани – две години нямаме правителство, 5 пъти избори, сменят се министри, нямаме приет бюджет, но това важи за всички, не само за нас.

– Осигурихте безопасността на студентите, като поставихте видеонаблюдение и направихте детска стая. Как се роди идеята и във всяко ваше общежитие ли смятате да има тези иновации?

Въпросът за видеонаблюдението отдавна беше обсъждан на нашите ректорски съвети, как да подобрим сигурността. Знаете, че аз съм и от такава катедра, свързана със сигурността и отбраната. Сигурността може да бъде осигурена не само чрез портиер, който е възрастен пенсионер на входа и не участва много в проверката. Тя може да бъде осигурена и с модерни технически средства. По повод различни ремонти, които правихме, с наши собствени средства, помощ от Министерство на образованието и науката, имаше възможност да се внедри модерна система за видеонаблюдение и модерна пропусквателна система с карти и чипове, така че студентите, които си живеят там да могат да си влизат спокойно и ако има нужда, може да се отваря вратата дистанционно. Промени се системата на охраната и вече има патрули за реакция вместо портиери във всеки вход и това спести не само разходи, а подобри и цялостната система за сигурност. Цялото това нещо изисква поддръжка. Ръководството на нашето поделение Студентски общежития и столове е доста инициативно. Проф. д-р Цветана Стоянова- заместник-ректор, който отговаря и за общежитията, също има принос за тези неща. Така се роди и идеята за детската стая, която е нещо като детска площадка, само че на закрито. Не е детска градина. Беше посрещната с голям интерес, защото едно е детенцето да си играе в малка стая с две три легла, друго е да има известно по-голямо пространство, оборудвано според възрастта. Тези помещения някога са били предназначени за библиотека, но поради различни причини им е сменено предназначението. Скоро смятаме да открием втора детска стая. Интереса наистина беше голям и дори имаше колеги, които искаха и в самата сграда на университета да открием такова нещо, но подходът е различен. Ако имаме възможност, на всякъде ще направим такива детски стаи, защото трябва да насърчаваме и помагаме на нашите студенти, които имат деца и семейства с деца. Това е част от цялостната програма за организация на общежитията. Направихме ремонт на три входа. Министерски съвет ни отпусна близо 10 милиона и общежитията изглеждат напълно нови, вървят и други ремонти, така че студентите да живеят в една модерна и привлекателна среда заедно с децата си.

– Сключихте множество меморандуми за сътрудничество с общини и фирми, с какво са в полза те на студентите?

Това е част от моята философия и част от моята мандатна програма като ректор, защото образованието и обучението на студентите трябва да може да бъде много пряко свързано с бизнеса и с държавните институции. Ние всъщност обучаваме точно такива хора, като държим на връзката с практиката. Това позволява много по-бърз контакт, много по-бързи реакции, ако ни трябват експерти, участие в кръгли маси, конференции, стажове за студенти, стипендии за студенти, което започва да набира сила и доста компании и институции узряват за тази идея, защото им трябват хора. При мен непрекъснато идват представители на бизнеса, които казват „дайте ни качествени студенти“. Но тези студенти трябва да се отглеждат от първи-втори курс, защото качествените студенти не са чак толкова много и се иска внимание към това нещо. Отделно някои от тях са наши добри партньори и спонсори за различни неща като мебели, обзавеждане и други помощи, които ни оказват предвид бюджетните ограничения, които имаме. Така например „Кауфланд“ направиха ремонт за 260 хил. лева на една учебна зала, изцяло реновирана, „Лидъл“ ни направиха дарение за аудио и визуална система в едни от залите, сега с „Фи Банк“ имаме такова сътрудничество, с „ДСК“ и с още много други. Тук трябва да се отбележи, че винаги даваме възможност за кариерно развитие благодарение на тези меморандуми, участие в дни на кариерата, участие в публични лекции и представяне на тези кампании, така че нашите студенти да могат да се ориентират още докато са тук.

Патентоваме сега нашата Бизнес академия „УНСС-…“ с различни компании. Вече имаме 6-7 такива бизнес академии с големи компании, където обучават селектирано около 50-60 студента всяка година, които след това ги взимат всички на работа. Това е една много добра форма, която е много по-ефективна от публичните лекции. Сега на 8 март откриваме Бизнес академия „УНСС – Кауфланд“ и има сериозен интерес, така че ползата е наистина за всички.

– Поставили сте си амбицията УНСС да се превърне и в изследователски университет, какво се прави в тази насока?

– Първо малко беше изненадващо как се случват тези неща за изследователските университети. Има разлика, която не е отчетена при различните университети. Има традиция в някои природни науки, като медицина, инженерни науки например, където публикациите достигат по-лесно този праг от 1000 точки. Докато хуманитарните, занимавайки се с фолклора в Южна България или с проблемите на бежанците на южната ни граница, трудно ще реализират публикации индексирани в „Скопус“. Искам да кажа, че има особености и те не са преодолени. В момента всички ни измерват с един и същи аршин. Ние вдигнахме с около 30% броя на публикациите, които се изискват, което не е малко, но трябват още усилия, стига да не се вдигне горната граница. Въпросът с изследователските университети ще обсъждаме и сега на Съвета на ректорите на 16 март. Какво става с университетите, които не получиха финансиране като изследователски? Финансиране и то доста добро, получиха университети с преобладаващи направления от природните науки. Не е добре университетите да вървят на две различни скорости, защото ще се получи разделяне.

– С какво надграждате кандидатстудентската кампания?

– Ние искаме да дадем възможност на кандидатстудентите по всякакъв начин да достигнат до нашия университет. Първо ние имаме традиционни приемни изпити, които са по наш формат. Новото тази година е предварителен изпит на УНСС с формата на матура в сътрудничество с някои школи за подготовка на матури и училища. Това е новото и през април месец ще имаме няколко дати (8,23 и 30 април), където кандидатсстудентите ще могат да се тестват предварително за държавен зрелостен изпит по български език и това го признаваме за предварителен изпит. Другият начин е кандидатстването с матура, то си е останало и масово сега може да се кандидатства по този начин, като важи по-високата оценка дали от предварителния изпит, дали от матурата.

Платеното обучение се посреща добре и човек, ако си избере платено обучение, може да си гарантира, че ще учи точно тази специалност, която си е избрал. Засилихме сътрудничеството с училищата и школите за обучение, рекламна кампания, която показва кои сме ние и как може да се кандидатства. Тя не е само за кандидатстване, а чрез нея показваме кои сме ние, за кариерна ориентация и да разберат какво ще учат в УНСС и да разберат, че има разлика училище – университет.

– Защо според Вас това е важно един университет да е изцяло дигитализиран и с какво помага на студентите?

– Дигитализацията е съвременно явление, което дава много повече възможности в сравнение със старите методи, където пишехме на дъската или изнасяме само презентации. Сега знаете, има изкуствен интелект, обработка на големи данни, много бърза реакция, ако имаме нова криза или пък ограничено обучение, дистанционното обучение е базирано изцяло на онлайн обучение. Самата наша система на дигитализация на работни процеси в университета ни помага много, като започнете от деловодство, електронни дневници, електронни главни книги, сайтове, информационни системи и много неща, които преди отнемаха дни да намерим един доклад или лекции, а сега това става с два три „клика“.

– УНСС получи Академичен оскар за най-престижно висше училище в професионално направление „Икономика“ според работодателите и преподавателите във висшите училища. Разкажете ни малко повече за това отличие?

– За нас това е голямо признание. Получаваме го вече пета година поред. Там са интервюирани хора от преподаватели и работодатели, които много категорично посочват УНСС, че е на първо място. Моите впечатления с работодатели са точно такива – те казват, че УНСС е марката, която бизнеса търси и тези меморандуми, за които стана въпрос и впечатления и нашите студенти трябва да са спокойни, че са брандирани с марката УНСС.

– Какви са бъдещите Ви цели, какво още искате да постигнете?

– По-добра учебна база. Продължаване на дигитализацията в ускорени темпове. Последните години Министерство на образованието и науката инвестира повече в средното образование отколкото във висшите училища. Това трябва да се балансира. Ние сами правим тези инвестиции в дигитализация, киберсигурност, по-модерни информационни системи, електронни системи, виртуални класни стаи, но трудно се справяме и ще работим и за институционална подкрепа.

Имаме голям потенциал за развитие в областта на изследователските проекти, което ще бъде акцент за следващия мандат. Привличането на чуждестранни студенти също ще бъде важен приоритет. Имаме добри примери с Китайски университети и съвместни програми, сега предстои подписването с косовски университет, откриват се възможности и в Мароко.

Искам също така да постигна по-добро заплащане на колегите, така че те да да бъдат по-спокойни от тази гледна точка, че има устойчивост и работа за всички. Аз съм много благодарен и доволен от това, което правят всички колеги, понеже ректорът може да си приказва едно или да мечтае, но усилията на всички дават тези резултати и смятам, че сме намерили добрия баланс.

Сибила Кусева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *