Ренесансът на „Небесните господари”

Френската аерокосмическа компания Flying Whales се надява, че нейният хибридно-електрически, хелиев дирижабъл ще промени идеята за устойчив транспорт.

Дирижабълът би могъл да помогне за решаването на проблема с транспортирането на товари, „когато има повредена инфраструктура или просто не съществува изобщо такава“, казва Ромен Шлак, ръководител на отдела за комуникации на Flying Whales, пред CNN. „Ние ще добавим нови възможности към глобалната логистика, като същевременно ще преодолеем пречките и проблемите на наземните доставки“.

Технологията на дирижаблите съществува от повече от 150 години. Тя придобива популярност в началото на 1900 г., като основното ѝ приложение е превозването на пътници и товари, а фантасти като Джон Броснан дори описват този тип въздухоплавателни апарати като “Небесни господари”.

С развитието на самолетните технологии обаче дирижаблите бързо губят съревнованието. Особено след като през 1937 г. „Хинденбург“ избухва в пламъци, убивайки 36 души, което окончателно слага край на златната ера на тази технология.

Сега, близо 90 години по-късно, посочва CNN, интересът към транспорта с апарати, по-леки от въздуха, се възражда. С ниски въглеродни емисии и без необходимост от скъпа наземна инфраструктура като летища или пътища, дирижаблите могат да товарят и разтоварват, докато са във въздуха, и биха могли да бъдат устойчиво решение за логистиката по целия свят.

Flying Whales разработва 200-метров дирижабъл, който ще се издига от 14 клетки, пълни с хелиев газ, и след това ще се задвижва във въздуха от хибридно-електрическа система, захранвана с устойчиво авиационно гориво.

С най-малко двучленен екипаж, дирижаблите ще могат да превозват до 60 тона, или колкото два или три товарни камиона. Шлак казва, че „летящите китове“ са предназначени да превозват тежки и обемисти предмети, като например лопатки за вятърни турбини, дървени трупи, събрани от стръмни планински склонове, или строителни материали, които се доставят на отдалечени, изолирани места. Дирижаблите биха могли също така да доставят храна и помощи след природни бедствия, когато железопътните линии и пътищата не са недостъпни.

В сравнение с хеликоптерите, които са основен транспорт за доставки на товари от и за отдалечени места, Flying Whales твърди, че нейните дирижабли ще произвеждат по-малко от 10% от техните въглеродните емисии. По този начин тяхната система за превоз на товари оставя дивата природа и селските райони незасегнати, като същевременно свързва малките селски общности с по-широката глобална верига за доставки.

Flying Whales не е единствената компания, която се опитва да възроди дирижаблите. Други стартиращи компании като LTA Research, подкрепена от съоснователя на Google Сергей Брин, също проучват това транспортно решение с ниско въздействие върху околната среда.

Но основният въпрос, който стои пред производителите, е с какъв газ, по-лек от въздуха, да се пълнят балоните – с водород или с хелий?

Водородът е евтин, възобновяем и има по-голяма подемна сила от хелия. Той обаче е силно запалим и отдавна се свързва с опустошителни катастрофи на дирижабли като “Хинденбург”, както стана ясно. Ето защо повечето компании, включително Flying Whales и LTA Research, използват хелий, който не е запалим.

Но и тук се появява проблем. Хелият е по-скъп, а цените му са нестабилни – между 2011 г. и 2016 г. цената му се е увеличила с 250%, а през 2020 г. той е бил до 67 пъти по-скъп от водорода.

Източник