Как НАСА ще избере астронавтите, които ще се отправят към Луната

Програмата „Аполо“ несъмнено е едно от най-значимите постижения в историята на космическите изследвания. Благодарение на нея, в периода 1969 – 1972 г. САЩ успяват да изпратят на Луната общо 12 астронавти. Близо половин век по-късно, НАСА отново поглежда към нашия естествен спътник. През ноември миналата година беше даден старт на мисията „Артемис 1“, по време на която капсулата „Орион“ измина над 2,2 млн. км. за по-малко от месец и извърши две прелитания около Луната, доближавайки се на 130 км. от нейната повърхност. На 11 декември апаратът се завърна за Земята, приводнявайки се в Тихия океан, близо до Сан Диего. Следващата стъпка ще бъде „Артемис 2“ – пилотирана мисия, по време на която четирима астронавти ще обиколят Луната. Имената им ще бъдат обявени на 3 април, а самото изстрелване е планирано за ноември 2024 г.

На борда на „Орион“

Капсулата „Орион“, в която ще се намират астронавтите, ще бъде изстреляна с ракетата SLS. Очакванията са, че полетът ще продължи около 10 дни. Самата ракета досега е летяла само веднъж – по време на мисията „Артемис 1“. Джим Фрий, който е асоцииран администратор в дирекция „Мисия за развитие на изследователски системи“ на НАСА, отбеляза преди няколко дни, че анализът на събраните от „Артемис 1“ данни продължава. „Искаме да използваме наученото за планирането и изпълнението на бъдещи пилотирани мисии. Безопасността на екипажите е основен приоритет за нас“, подчерта той.

Въпросът, който сега вълнува всички, е кои астронавти ще се отправят към Луната в края на следващата година. Това, което се знае за бъдещия екипаж, е, че ще бъде съставен от „трима американски и един канадски гражданин“, отбеляза ръководителят на НАСА Бил Нелсън. Той добави, че на борда на „Орион“ ще има един цветнокож астронавт, както и една жена. Процесът по подбор се пази в пълна тайна, като право да участват в „Артемис 2“ имат всички действащи астронавти (към настоящия момент те са 42). Що се отнася до онези, кандидатурите на които не бъдат одобрени, за тях остава надеждата, че могат да бъдат избрани за мисията „Артемис 3“, в рамките на която човешки крак ще стъпи на Луната за пръв път от 1972 г. насам. Тя е планирана за края на 2025 г., но има голяма вероятност да бъде отложена.

От „Аполо“ до „Артемис“

Все още е рано да се каже кои астронавти ще участват в „Артемис 2“, но най-вероятно те ще са такива, които имат зад гърба си поне един престой на борда на Международната космическа станция. От НАСА нееднократно заявиха, че сред основните цели на всички техни предстоящи мисии е насърчаването на равенството между половете, както и да бъде отразено етническото разнообразие на хората, живеещи в САЩ. Показателен е фактът, че през 2019 г. Кристина Кох и Джесика Меир извършиха първото в историята излизане в открития космос, в което не участва мъж (трябва да се отбележи, че то продължи цели седем часа). Минала година Джесика Уоткинс пък се превърна в първата чернокожа жена, прекарала няколко месеца на борда на МКС.

Включването на жени и хора с различен цвят на кожата далеч не е единствената разлика между програмите „Аполо“ и „Артемис“. Това не е особено изненадващо, тъй като светът се е променил значително през изминалия половин век. Историците отбелязват, че основната задача на учените, участвали в програмата „Аполо“, била да демонстрират превъзходството на САЩ в космическата надпревара със СССР по време на Студената война. „Целта на президента Джон Кенеди, както и на Конгреса, който одобрил финансирането на програмата, не е имала почти нищо общо с науката“, отбелязва Тийзъл Мюър Хармъни, който е куратор в музея на авиацията и космонавтиката „Смитсониън“. За разлика от „Аполо“, „Артемис“ ще се фокусира изцяло върху научните открития и иновациите. Астронавтите ще посетят южния полюс на Луната, където експертите смятат, че може да има лед. Според тях, евентуалното наличие на вода би улеснило изграждането на научна база на естествения ни спътник.

Амбициозните планове на НАСА

Преди да стане астронавт, Лорал О‘Хара била инженер в океанографския институт „Уудс Хол“. Тя участвала в редица подводни експедиции и дори изследвала потъналия през 1912 г. кораб „Титаник“. Натрупаният от нея опит ще бъде изключително ценен за навигацията и работата в мрачните кратери на Луната. Дениз Бърнам, която пък е кандидат за астронавт, на свой ред ръководила сондажи за петрол край бреговете на САЩ и Канада. Уменията ѝ биха били много полезни за добиването на вода и други ресурси от повърхността на спътника ни. Привличането на подобни експерти нагледно демонстрира, че НАСА вече не залага единствено на пилоти и военни за своите мисии в космоса. „Вече се подбират хора, които имат познания в различни сфери – като технологии, математика, медицина и т. н. Техният опит ще е от ключово значение за успеха на бъдещите мисии“, отбелязва експертът в сферата на космическите изследвания Лаура Форчик.

Една от най-важните задачи на „Артемис“ е да бъдат проучени условията на лунния Южен полюс, където НАСА планира да създаде своя база. От астронавтите се очаква да съберат голямо количество проби, както и да извършат много експерименти. Експертите подчертават, че това е само началото на едно от най-амбициозните начинания в историята на космическите изследвания. Освен база, НАСА планира да създаде и малка станция, която ще обикаля около Луната.

Тя трябва да бъде завършена до 2030 г., като в проекта ще участват учени от цял свят. Изследването на нашия спътник няма да бъде единственото ѝ предназначение. Базата ще изиграе важна роля и за изпращането на астронавти на Марс – нещо, което НАСА планира да направи след по-малко от две десетилетия.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *