От Z до бейби бумър – 4 поколения съветват как да пестим пари

Главоломно повишение на цените, галопираща инфлация, непоносими сметки… Как може да се справим с всичко това?

Fast Company разговаря с представители на всяко от четирите типа поколения – Z (1996-2009); Y или още милениал (1980-1995); X (1965-1979) и бейби бумъри (1946-1964), за да разбере как те управляват бюджетите си в условия на криза.

Общият извод е, че има един ключов фактор, който им помага: привилегиите, които могат да са под различна форма – от помощ за първоначална жилищна вноска до високоплатена работа, брачен партньор или социално осигуряване в точния момент.

Абсолвентката Z с късмет

Кайла Уайт е на 23 години, живее в Арлингтън, Вирджиния. Заема високия пост на изпълнителен директор в Amazon Advertising и получава около 65 000 долара годишно. Разходите й са 33 000 долара.

Кайла завършва висшето си образование през май миналата година. Дипломира се от Университета на Вирджиния с две специалности по английски език и афроамерикански изследвания.

„Аз съм привърженик на тезата, че трябва да се занимаваш с това, което обичаш – повечето хора в крайна сметка не работят по специалността си“, казва Кайла, която работи в сектора на технологичните продажби. „Осъзнавам, че съм истинскa късметлийка да получавам такава заплата, която не е представителна извадка за поколението Z. Имам късмет и в това, че ми подариха кола.“, обяснява тя.

През повечето дни тя работи от вкъщи, така че е доволна, че няма транспортни разходи, а и не се налага да наема някой, който да се грижи за кучето й. В колежа обаче имала проблеми с дългове по кредитни карти, така че сега опитва да бъде много по-внимателна с разходите си. Основното й правило в управлението на финанси е, че печели 65 000 долара годишно и трябва да живее под тази сума. Останалото отива в депозити и инвестиционни сметки.

Наемът на момичето е около 2100 долара на месец. За ежедневни покупки харчи около 300 долара, от които 100 са за хранителни стоки.

„Не си позволявам да харча над тази сума, но торбите с хранителни продукти стават все по-малки. Отказах се от яйцата. Няколко пъти ми се наложи да похарча пари (200-300 долара), за да си създам гардероб в корпоративен стил. Харча около 3000 долара годишно за кучето си, включително за лекарства, посещения при ветеринар, храна и пансион.“, обяснява Кайла.

За да управлява по-лесно парите си, тя използва програмата Mint. Приоритизира разходите за основните си нужди и вече се е научила, че ако се налага, трябва да се откаже от „глезотиите“.

Кариеристката милениал

Тя е на 39 години и предпочита да остане анонимна, затова я наричаме „Сюзън“. Живее в средно голям град на източното крайбрежие и работи като директор по набиране на средства в организация с нестопанска цел. Годишните й доходи са 92 000 долара, а разходите 50 000.

Сюзън е родена в САЩ, но е живяла и в чужбина. Получава докторска степен в областта на хуманитарните науки, но не открива подходяща работа, затова се насочва към нестопанските организации.

„Когато започнах работа на пълен работен ден в нестопанската организация, имах чувството, че съм богата – щях да си купя диаманти и пони. Вместо това, сега едва успявам да се задържа на повърхността. Внасям около 15 000 долара от заплатата си в пенсионен фонд, трябва да плащам по 600 долара на месец за студентски кредит“, разказва Сюзън.

Разходите не се изчерпват с това. Ипотеката й е 1815 долара. Комуналните услуги са се увеличили от 150 на около 210 долара месечно, а интернетът е 85 долара. Стремежът на Сюзън е да се ограничи до 100 долара седмично за хранителни стоки и домакински принадлежности, като в момента те са 125 долара.

Сюзън има три домашни любимци и всички те имат здравословни проблеми, което налага по 100 долара на месец за лекарства, а дневната грижа за кучетата е вторият най-голям разход след ипотеката й. С инфлацията цената на дневните грижи за животни е нараснала от 750 долара за 20-дневен абонамент преди до 1050 долара сега. 185 долара на месец пък отиват за физическа активност.

„Би трябвало да ми остават по 500 долара, но някак си се появява сметка за ветеринар или ремонт на колата и те сякаш изчезват. Отне ми две години, за да платя сметката за спешен ветеринарен преглед в размер на 5 000 долара“, обяснява Сюзън.

Тя споделя, че редовно се информира с полезни съвети по бюджетиране, но има чувството, че прави нещо погрешно. Всичко това влияе дори на личния й живот.

„Не ми се иска да бъда с някой, който има огромни дългове. Имам странична работа като писател – надявам се, че книгата ми скоро ще се продаде и ще ми даде възможност да си отдъхна.“, признава Сюзън.

Съпругът X или всичко в името на семейството

Майк е на 43 години и живее в Лоурънсвил, Ню Джърси, а по професия е инженер. Доходът му е 150 000 долара годишно, а към този на домакинството добавя и 100 000 долара от съпругата му. Разходите са 72 000 долара.

Майк се е оженил млад и има три деца, най-голямото от които е в колеж. Дипломира се с 80 000 долара студентски кредит. Същото е при съпругата му, затова за двамата е изключително важно децата им да не са в същото положение.

Майк има добра работа, така че инфлацията не го засяга твърде силно. Най-големият разход в семейството е за храна – около 2000-3000 долара месечно.

„Наистина виждам инфлация там. Когато ходех да пазарувам, това беше 100 долара, а сега е 150 или 160 долара на седмица“, признава Майк.

Ипотеката на семейството е 2000 долара на месец. Колите излизат около 500 долара на месец, а комуналните услуги и водата – около 300 долара на месец.

Двамата съпрузи отделят около 1000 долара месечно за пенсия. В момента всичките им допълнителни средства отиват за обучение на децата.

За да следи приходите и разходите, семейството използва таблица в Excel, която актуализира периодично: знам колко ще бъде заплатата ми на всеки две седмици и почти всички сметки се плащат автоматично, обяснява Майк.

Съветът му към всички, които имат деца в ученическа или студентска възраст, е да проведат разговор с тях за това как ще изглежда финансовата им картина въз основа на таксите за обучение в училището или университета им.

„Странно е да се води разговор със седемнайсетгодишно момче, което тепърва мисли за колеж и трябва да има план за разходите си след десет години. Това обаче е наистина важно. „Размерът на дълга, който имате, ще повлияе на това с колко трябва да живеете и къде можете да живеете.“, казва на децата си Майк.

Пенсионерите бейби бумъри

Грейс и Мика са двойка пенсионери, на 72 и 71 години от Мичиган. Годишният им доход е 92 000 долара. Разходите са 65 000 долара.

Грейс се пенсионира през 2012 г., а Мика – през 2016 г. И двамата са работили в Университета на Мичиган, Ан Арбър. Грейс работи там от 20-те си години, така че получава пълни здравни осигуровки. Университетът им осигурява и двойно увеличение за внасяне на 5% пенсионна вноска. Двамата отлагат и тегленето на социалните си осигуровки, докато навършат 70 години, за да получат максималната сума.

„Имахме няколко години на спестяване до 2021 г., когато живеехме под 40 000 долара, финансирани от пенсионните ни сметки, които ни даваха около 30 000 долара и част от спестяванията ни. Извадихме голям късмет. Построихме къща и изплатихме ипотеката с наследство преди да се пенсионираме. Възползвахме се от социалното осигуряване точно, когато инфлацията започна да расте. Това добави 60 000 долара към доходите ни. Притесняваме се какво ще се случи с хората с физически трудни професии, ако се повиши възрастта за социално осигуряване“, опасява се пенсионираната двойка.

20 000 долара са постоянните им разходи, включително данъци за къщата и застраховки за колата. Харчат много за храна и домакински принадлежности – около 10 000 долара годишно. Пазаруват от фермерския пазар, предпочитат органични продукти. Грейс пече домашен хляб. Не консумират твърде много месо и яйца (храни, които са особено засегнати от инфлацията).

Радват се на петима внуци и искат да подкрепим образованието им в колеж, така че са заделили около 30 000 долара за тях. Не харчат много за дрехи, имат разходи за лекарства, зъболекарски услуги и транспорт, когато гостуват при дъщеря си в Чикаго.

Пенсионерите са предвидили в сметката си допълнителни средства за непредвидени ремонти на къщата и наемане на допълнителна помощ за задачи, които не могат да свършим сами, като миене на прозорци например.

Грейс и Мика следят разходите си с помощта на Excel. Мика го актуализира всеки ден и така са наясно с всеки долар, допълват пенсионерите.

 

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *