Едва два процента от предлаганите на пазара домати и краставици са родно производство. „Българските продукти са скъпи, защото хората ги търсят, тъй като са вкусни“, заяви Велин Георгиев, председател на Националната асоциация на оранжерийните производители, в ефира на БТВ. „Пазарът в Европа е еднакъв: 8 лв. цена за килограм краставици не е най-високата в ЕС. Ние имаме по-големи проблеми. От години се унищожават оранжериите, затова и не сме конкуренти. За производството на зеленчуци няма да получим никаква държавна подкрепа. Сега големите оранжерии и животновъди вероятно няма да получат и помощ за войната в Украйна“, възмущава се още Георгиев.
„Българските продукти са по-скъпи, защото другите държави получават по-големи субсидии“, добави и председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров.
Според него все повече ще се задълбочава липсата на български продукти и заради високите им цени, ще спада потреблението. Той призова хората да подкрепят българското и да не си купуват вода под формата на сирене и евтин кашкавал – „нито имат хранителна стойност, нито се усвояват от организма“.
„Качественото родно сирене трябва да е около 20 лв. в магазина, а кашкавалът – 26 лв.“, твърди Зоров. Според него по-ниския ДДС за определени продукти всъщност е работеща мярка. Хлябът например не бил поскъпнал толкова много именно заради по-ниския ДДС, след като цените на пшеницата и брашното са се вдигнали.
„Подкрепете родното производство, защото скоро няма да го има и ще го търсите. Държавата в скоро време ще дава пари на хора, които се занимават с производство, но няма да има кой да ги вземе“, призова Зоров.
Експертът коментира и тавана на надценката на основни продукти, който ще се предложи от управляващите.
„Може би това ще бъде едно междинно решение до успокояване на потребителските нагласи. Смятаме, че това трябва да стане, за да няма допълнителен натиск върху производителите. Краставици и домати няма, това ни чака и след около пет месеца с млечните продукти. Ще се консумират само чужди продукти с различни етикети, обаче с еднакъв пълнеж“, твърди още Зоров.
Според Велин Георгиев всички големи вериги ликвидират малкия и среден бизнес в страната. Те имат по 1,5 млн. до 3 млн. лв. бюджет и могат да работят на загуба. Тази политика обаче ще ликвидира българското производство.
Откъде идват храните у нас
Разнообразна и доста динамична е географията на вноса на хранителни стоки в България. Две неща обаче са константни от години – Полша и Турция са най-големият вносител на плодове и зеленчуци у нас. В България на практика почти не се произвежда масло от прясно мляко, защото го внасяме от Франция. Това показва статистиката на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Оранжерийните зеленчуци в този сезон се внасят предимно от Турция и по-малко от Гърция. Албания обаче през последните години също засили производството на домати и краставици. На пазара има и малки количества домати от Испания и Нидерландия.
Полша има огромно производство, но не на оранжерийни зеленчуци, а на картофи, зеле, лук, моркови. Оттам идват и към половината от ябълките на нашия пазар.
Причината да нямаме производство на масло от прясно мляко е, че във Франция себестойността му е много ниска и на практика излиза по-изгодно да се внася. В България в момента само две мандри произвеждат такова масло, а останалите го правят с помощта на сухо мляко.
Слънчогледът за олиото също не е само български – около 30% е делът на Украйна. В същото време ние произвеждаме слънчоглед около 3-4 пъти над потребностите ни, но голяма част от него се изнася за Западна Европа. Същото е и с яйцата. Една трета от родното произдводство се изнася за Западна Европа, докато у нас се внасят яйца от Румъния и Полша.
