Багери, бетоновози, камиони и друга тежка техника – така изглежда днес един от най-запазени и съхранени заливи по българското Черноморие, а заслугата е на еколога Тома Белев.
Преди година, както Еко Новини ексклузивно разкри, Министерството на околната среда и водите, с писмо на тогавашния заместник министър Тома Белев, даде зелена светлина за застрояването на плажа Аркутино и довършването на комплекса „Знаме на мира“.
Екоминистерството е разрешило застрояването на Аркутино
Редакцията ни се сдоби със снимки, които ясно показват, че година по-късни в комплекса строителството кипи с пълна сила.
На тях ясно се виждат новите строителни материали и скелетата из комплекса. Виждат се и ремонтираният и бетониран прибой, както и асфалтираните улици. Процеси, които изискват използването на тежка техника – багери, бетоновози и камиони.
Каква е историята на „Знаме на Мира“?
Бетонният скелет на недовършения комплекс седи в защитената зона от 1984. Тогава е дадено разрешението за строеж за изграждане на комплекса „Знаме на мира“ в памет на Людмила Живкова. Той е разположен на 668 декара сред горите и дюните на резервата Ропотамо. От тогава до сега, почти 40 години, сградите се рушат от соления вятър и ерозират.
До миналата година.
Как преди година бе разрешено застрояването на Аркутино?
На 7 февруари 2022г. Министерството на околната среда и водите, с писмо, подписано от зам. министъра Тома Белев, допуска строителството и довършване на комплекса „Знаме на мира“.
С писмото с номер 48-00-902 от 07.02.2022г. до РИОСВ Бургас, зам. министърът Белев не възразява да се извърши „реконструкция и довършване на замразен обект жилищна група „Знаме на мира“.
Положителното становище на Белев е факт, въпреки че комплексът се намира в защитена зона Беглик Таш – Ропотамо. Там е и буферната зона на резервата Ропотамо. В местността вирее и цъфти през юли цветето бяла пясъчна лилия, която е защитен вид. Пясъчните дюни в Аркутино също са обект на опазване.
Имотът попада и в границите на защитена зона от мрежата Натура за опазване на дивите птици и местообитанията. Там гнездят бързолети, керкенези, лястовички, кукумявки и редица други. Всичките те са обект на защита по международни и европейски конвенции, споразумения и директиви.
В съответствие с писмото на екоминистерството, че нямат възражения относно завършването на „Знаме на мира“, Община Созопол на 21.02.2022г. издава разрешение за строеж номер 28 за „Реконструкция и довършване /адаптация на замразен обект/ 6 сгради с общо РЗП 13 815 кв. метра“.
Така издаденото разрешително от Главния архитект на община Созопол, включващо и схеми за „премахване и доизграждане на конструктивни елементи“, реално позволява на инвеститора да доизгради и надгради шестте немалки сгради, към които ще бъдат добавени и помощни постройки.
Това показват и скелетата, които ясно се виждат на снимките.
В писмото на МОСВ не се разглежда и факта, че в този имот, в продължение на 40 години, се е развивала флора и фауна и има много нови местообитания, които ще бъдат засегнати. В границите му гнездят прелетни птици. Документът не отговаря какво ще стане с тях.
Не е направена и екологична оценка, която е задължителна, вследствие на кумулативния ефект и образуването на нови местообитания в границите на комплекса през последните 40 години.
Казусът има и предистория
На 02 ноември 2021г. инвеститорът пише писмо до Асоциация на парковете в България(АПБ), чийто председател тогава е бившия зам. министър на околната среда и водите Тома Белев, позволил впоследствие застрояването на Аркутино.
В писмото се иска становището на АПБ относно „модернизация и довършване на съществуващ сграден фонд, без ново строителство“.
В отговор от Асоциация на парковете в България пишат, че са впечатлени от тяхната „уникална бизнес организация „ и смятат, че „ако в България има възможност за висококатегориен морски туризъм, това е точно в района около границите на общините Приморско и Созопол“.
И това писмо е подписано лично от Тома Белев.
Не е ясно защо инвеститорът пише писмо до Асоциация на парковете в България. В защитената зона Ропотамо няма природен парк, а има резерват. Нито е в компетенциите на частно НПО, каквато е АПБ, да се разпорежда с имоти публична държавна собственост. Още повече, че становището на АПБ няма никаква правна стойност. Единственото обяснение е, че още тогава това е било някакъв анонс.
Има и проблем с отпадните води
Има и разминаване между строителното разрешение и съгласуваното писмо на МОСВ. Съгласно писмото на екоминистерството каналите трябва да се заустят към пречиствателна станция, която е собственост на комплекса Дюни. В строителното разрешение е даден друг вариант обаче. Това разминаване вероятно ще доведе до реализация по най-лесния – вкарване на мръсните води по тръби в морето, което със сигурност ще замърси залива на Аркутино и устието на Ропотамо.
От всичко гореспоменато става ясно, че при българските еколози има ясни двойни стандарти при опазването на околната среди, особено когато става въпрос за презастрояването на българското Черноморие.
Както и, че едно от малкото останали диви кътчета по морската ни ивица ще бъде застроено, и то съвсем скоро, с разрешението на „големия борец“ срещу презастрояването Тома Белев.
