Служебната власт вчера даде заявка да се изсветли всички скрити такси, които търговците начисляват в цената – като такса бонус оборот, логистика, маркетинг, позициониране на регал. „Това се начислява с обратни фактури и от тях губи производителят, но търговецът печели, а таксите се плащат от потребителите“, поясни земеделският министър Явор Гечев при представянето на доклада за резултатите от проверките за цените на храните у нас.
Тези такси достигат до 20%. Маржът при търговците пък стигат и до над 90 на сто. Например, кашкавал по БДС 400 гр е с доставна цена 8,04 лв., но на щанда е 15,99 лв. Това е 94% надценка. При сиренето – 5,64 лв. е доставната цена, а на щанда е 10,79 лв., т.е. 93% надценка.
„Масово се използват нелоялни нелоялни търговски практики, които пораждат съмнения за и за необосновано високи печалби. Ние не искаме да водим война с търговските вериги“, заяви вицепремиерът Христо Алексиев. Той уточни, че правителството няма намерение да се намесват в пазара на храни.
„Единственото, което искаме да направим, е да защитим интересите на потребителите, на уязвимите групи и да се уверим, че не се генерират свръхпечалби на гърба на населението“, коментира още Алексиев и допълни, че резултатите от проверките са притеснителни.
Според представения вчера доклад Комисията за защита напотребителите е открила 452 нарушения при 471 проверки на ценообразуването при храните в търговската мрежа. НАП са извършили 340 проверки и са съставени 71 акта за нарушение.
„32 пък са нарушенията, констатирани от БАБХ, при 333 проверки. Нелоялните търговски практики, упражнявани от търговците с пазарен дял над 50-60%, повличат целия пазар след себе си и така цените се завишават изкуствено“, заяви от своя страна Стоил Алипиев, председател на Комисията за защита на потребителите.
Той обясни, че установяването на нелоялни търговски практики е много важно, защото те са предпоставката за изкуствено завишаване на цени. Алипиев даде няколко примера за нелоялна търговски практики. Според тях търговецът представя невярна информация в етикетите на стоката и се оказва, че когато отидете до касата, цената на стоката е по-висока от тази, на етикета.
„Освен това клиентите стават жертва на подвеждаща информация за теглото на стоката. Продукти, които се продават за българско производство се оказва, че са внос от други страни“, поясни Алипиев.
„Потребителската кошница у нас е по-евтина с около 30% от средната за ЕС. Българинът, полякът и румънецът купуват най-евтината храна“, оправда се Николай Вълков, председател на Сдружението за модeрна търговия, в което членуват хипермаркетите.
Той посочи, че една от причините някои стоки да струват по-малко в други страни е, че там за храните се прилага по-нисък ДДС.
„Винаги ще има отделни стоки, които към даден момент в различни държави могат да бъдат намерени на по-ниски цени. Това не означава, че потребителската кошница у нас е по-скъпа“, коментира Вълканов и допълни, че има и други фактори за цените. Например, ако италианското сирене в България е с левче по-скъпо отколкото за богатите швейцарци, това може да е заради факта, че Швейцария е съседна на страната производител, а ние сме по-далече.
