Politico: След Макрон и потоп

На всеки, който гледа към Франция в момента, може да му бъде простено, ако си мисли, че страната е на ръба на революция.
От Париж до Лион – големите френски градове избухнаха в бунтове през нощта срещу четвъртък, като облечени в черно протестиращи палеха огньове и хвърляха снаряди по полицаите, след като президентът Еманюел Макрон прокара в парламента непопулярна реформа на пенсионната система. Повече от 400 полицаи бяха ранени, отбелязва Politico.
Насилието следва седмици на масови протести, в които милиони изразиха несъгласието си с реформата, която ще повиши законовата възраст за пенсиониране до 64 от 62 в момента.
Още протести вече са планирани за следващата седмица, засилвайки натиска върху вече изпадналото в затруднение правителство на Макрон и принуждавайки британския крал Чарлз да отмени дългоочакваното си посещение.
И все пак, въпреки яростта на протестите, която може да се усили, ако и студентите се присъединят, има почти нулев риск самият Макрон да трябва да напусне поста си, коментира Politico.
Макрон прескочи парламента за пенсионната реформа, синдикатите на бунтПравителството прокара реформата на пенсионната система в долната камара на парламента без гласуване

След като оцеля на косъм след вот на недоверие, той може да предприеме промяна кабинета си и да уволни своя министър-председател Елизабет Борн – но президентската система е така проектирана, че е почти гарантирано Макрон да остане президент до последния ден от своя мандат, през 2027 г., допълва изданието.

Следователно по-важният въпрос е какво ще се случи, след като Макрон, чийто стил на лидерство често е описван като „кралски“, дори по стандартите на френската монархическа република, напусне сцената завинаги.
Според конституцията той няма право да се кандидатира за трети мандат. Макрон ще остави след себе си управляваща партия без лидер и без рул, която може да престане да съществува без него, създавайки вакуум във властта, който бързат да запълнят крайнолевите и крайнодесните лидери, включително Марин Льо Пен, която три пъти се кандидатира за президент, отбелязва Politico.
Парламентарният бунт, с който правителството на Макрон се сблъска тази седмица – и хаосът, обхванал страната – повдигат зловещи въпроси за бъдещето за всеки, който се надява да види Франция останала здраво закотвена към проевропейските настроения и като пронатовски либерален лагер.
С други думи, след Макрон и потоп.
Нестабилната платформа на Макрон
Първият знак за опасност, проблясващ над френската демокрация, е състоянието на партията на Макрон – центристката група „Ренесанс“. В много системи управляващите партии имат дълбоки корени и идеологическа основа, но това не е случаят с партията на Макрон, създадена с единствената цел да издигне своя основател за президент и след това да подкрепи неговото правителство.
Такъв тип партия е „покорна по природа“. С няколко изключения, тя не успя да произведе смели личности, които при други обстоятелства биха били естествени наследници на президента.
И докато на партията вече ѝ липсва мнозинство в парламента, бунтът срещу пенсионната реформа тази седмица разкри, че „Ренесанс“ е още по-слаба, отколкото се смяташе досега – по-скоро куха платформа, на която Макрон да застане, отколкото стартова площадка за бъдещи лидери, отбелязва Politico.
Всъщност премиерът Борн вярваше, че може да разчита на подкрепа от дясноцентристката партия Републиканците, за да осигури необходимите гласове за приемане на реформата, като част от неформално коалиционно споразумение.
И все пак тази надежда изчезна внезапно и неочаквано, когато група от 19 представители на „Републиканците“, водени от Орелиен Прадие, се противопоставиха на заповедите на собственото си партийно ръководство и обявиха, че ще подкрепят вот на недоверие към правителството на Макрон.
В хода на бунтовете той разкри не само слабостта на „Ренесанс“, но и продължаващия хаос сред мейнстрийм дясноцентристите във Франция – които са произвели повечето от лидерите на страната след Втората световна война и сега са сянка на предишното си аз.
„Политическият пейзаж не просто е раздробен. Той не предлага никаква надежда за президента, правителството или техните поддръжници“, казва Жан-Даниел Леви, политически анализатор от социологическата компания Harris Interactive. „Няма такова нещо като доктрина на Макрон или идеологически наследник на Макрон“, допълва той, цитиран от Politico.
Втората тревожна камбана е колко силно пенсионната криза насърчи крайнодесните и крайнолевите фракции в парламента. Вземете Жан-Люк Меланшон, крайноляв подпалвач, който направи две неуспешни кандидатури за президентския пост и сега е най-разпознаваемото лице в NUPES, наскоро сформирана лява коалиция, събираща онова, което е останало от Социалистическата партия, La France Insoumise (ляваta популистка политическа партия, основана от Меланшон) и Зелените.
Изчезнал от полезрението, Меланшон се върна в светлината на прожекторите по време на битката за пенсионната реформа, появявайки се постоянно в медиите. Анти-НАТО и евроскептик, бившият социалист, чиито симпатии клонят повече към Венецуела, отколкото към Брюксел, е идеално подходящ да продуцира революционни послания.
С пенсионната си реформа Макрон „подпали огън и блокира всички изходи“, каза Меланшон тази седмица.

Льо Пен гледа към короната
И все пак перспективите Меланшон да поеме властта през 2027 г. изглеждат слаби. Според проучване на IFOP, публикувано в началото на март, само 21% от французите вярват, че той е в най-добра позиция да ръководи опозицията – което предполага, че той не е много обичан от други привърженици на коалицията NUPES.
В много по-добра позиция е Марин Льо Пен, лидерът на крайната десница, коя Макрон победи два пъти във финалните кръгове на два президентски вота. Наистина, след последното си поражение Льо Пен направи допълнителни крачки към това да изглежда „президентски“, като същевременно продължава да се опитва да детоксикира имиджа на своята партия.
Льо Пен не само се отказа от името на партията „Национален фронт“, което се свързваше с нейния баща, омаловажаващ Холокоста, Жан-Мари Льо Пен; тя се отказа от катастрофален за изборите план за излизане от еврозоната и се утвърди като лидер на 88-членната делегация на своята партия във френския парламент, което я постави в центъра на действието срещу пенсионната реформа.
Тя не е потвърдила, че ще направи четвърта кандидатура за президентския пост. Но няма причина да вярваме, че не би го направила. И този път Макрон няма да е наоколо, за да я спре, посочва Politico.
„След Макрон ще бъдем ние“, заяви тя тази седмица, имайки предвид своята партия „Национален сбор“.
Освен Льо Пен, очевидният избор за наследник на Макрон би бил Едуар Филип – неговият изключително обичан бивш премиер. Откакто напусна поста си през 2017 г., Филип тихо изчаква времето си като кмет на Льо Хавър, средно голям пристанищен град на северното крайбрежие на Франция, и работи по собствената си дясноцентристка политическа платформа.
Фактът, че Филип в интервю по-рано този месец каза, че страда както от алопеция, така и от витилиго, изглежда само засили популярността му сред французите, които го оценяват като предпочитана политическа личност според посочената класация.
Позицията на Филип по отношение на пенсионирането обаче не му направи никаква услуга. Той подкрепи увеличаването на законовата възраст до 67 години – над това, което Макрон предложи. Според проучване на Odoxa 61% от французите не са доволни от опита му да защити пенсионната реформа.
Той все още не е казал със сигурност дали ще се кандидатира през 2027 г., а действията му от миналата седмица предполагат, че връзката му с Макрон може да се окаже пречка за перспективите му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *