Този месец класиката в световната литературна съкровищница – „Малкият принц“, навършва 80 години!
Романът е публикуван за първи път на френски и английски език в САЩ от издателство „Рейнал и Хичкок“ през април 1943 г., а във Франция е издаден след края на войната, тъй като творбите на Сент-Екзюпери са забранени от режима по онова време.
От романа на Антоан дьо Сент-Екзюпери са продадени около 140 милиона екземпляра по целия свят, създадени са безброй адаптации и е преведен на около 500 различни езика и диалекта, което го прави второто най-превеждано произведение, отстъпвайки само на Библията.
По случай 80-годишнината Euronews Culture представя пет неизвестни факта за „Малкият принц“ и неговия автор.
Да оцелееш по чудо в пустинята
В началото на книгата разказвачът разбива самолета си в пустинята Сахара. Това е полуавтобиографичен сюжет за Екзюпери, който със сигурност знае много за самолетните катастрофи в пустинята.
Преди Втората световна война и публикуването на „Малкият принц“ той се слави като аристократичен, успешен търговски пилот, който лети по пощенски маршрути в Европа, Африка и Южна Америка.
Преди да се присъедини към Френските военновъздушни сили в началото на войната, през 1935 г. се опитва да счупи рекорда за най-бързо пътуване между Париж и Сайгон (сега Хошимин), като разбива самолета си в либийската пустиня.
Сент-Екзюпери и неговият механик-навигатор Андре Прево оцеляват по чудо четири дни в горещата среда, страдайки от силна дехидратация и халюцинации, когато са спасени от случайно минаващ бедуин на камила.
Втората самолетна катастрофа на е и последната му. По време на войната той изпълнява разузнавателни мисии и излита на 31 юли 1944 г. от авиобаза на остров Корсика, без да се върне. Тялото на автора така и не е открито и няма никакви следи за съдбата му до 1998 г., когато сребърната му гривна за самоличност е намерена от рибар край бреговете на Марсилия.
Останките от самолета му са открити наблизо от водолаз през 2000 г. и едва през 2004 г. френското правителство потвърждава, че останките принадлежат на кораба на Сент-Екзюпери, което бележи трагичния край на един необикновен живот.
Коя е розата
Широко разпространено е мнението, че съпругата на Сент-Екзюпери, Консуело, вероятно е вдъхновила образа на розата в „Малкият принц“.
В книгата розата е олицетворена като красива и суетна, горда и с права, но принцът все пак се влюбва в нея, защитава я, полива я и я предпазва от природните стихии.
Той започва да се чувства използван от розата и е отблъснат от нейната арогантност, затова решава да напусне планетата си и да изследва вселената.
Въпреки че принцът среща и други рози по време на пътуванията си, героят на лисицата му напомня, че неговата роза е уникално специална за него, като обяснява: „ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил“.
Сент-Екзюпери и Консуело имат нестабилна връзка, живеят разделени през по-голямата част от брачния си живот, като Сент-Екзюпери се впуска в многобройни извънбрачни връзки.
Консуело обаче винаги остава негова муза.
Тя е родена в Салвадор и в романа, на астероида – дом на принца, има три малки вулкана, вероятно вдъхновени от трите вулкана, които се виждат от родния град на Консуело в западната част на страната.
Теорията, че Консуело е вдъхновила розата се подсилва и от заглавието на нейната автобиография, публикувана посмъртно през 2000 г. – „Приказка за розата“.
Боксер – тигър и пудел – овца
Сент-Екзюпери е нарисувал сам всички илюстрации на „Малкия принц“.
Според сведенията, писателят скицира варианти на заглавния герой в полетата на ръкописи и писма известно време преди публикуването на книгата. Кучето му порода боксер е в основата на тигъра, а пуделът на негов приятел е илюстрираната овца.
Непознатият главен герой
Пилотът разказвач, един от главните герои, никога не е изобразен на рисунки в книгата.
През 2014 г. библиотеката и музеят „Морган“ в Ню Йорк организират изложба, на която представят непубликувани рисунки на Сент-Екзюпери, включително една, на която разказвачът спи до своя самолет.
Кристин Нелсън, куратор на литературни и исторически ръкописи, обяснява: „Можем само да гадаем защо Сент-Екзюпери е решил да премахне това изображение, но той е бил много добър в изключването на това, което не е съществено за историята му“.
Класика без анимация от Disney
През 1943 г. Орсън Уелс прекарва половин нощ в четене на историята и на следващия ден купува правата за филмиране.
Уелс, който вече е добре познат с филма си „Гражданинът Кейн“, иска да адаптира романа в игрален филм с анимация, което означава, че му е необходима помощта на Уолт Дисни.
Въпреки че има готов сценарий, двамата влизат в спор още на първата среща и изглежда, че сътрудничеството им е невъзможно.
Твърди се, че Уолт Дисни е напуснал с думите: „В този проект има място само за един гений“.
Въпреки това, не липсват други адаптации. „Малкият принц“ оживява в безброй записи, филми, сценични и тв продукции, настолни и видеоигри и дори аниме поредица.
