Устоите на климатичната стратегия на Европейския съюз в сектора на автомобилите са сериозно разклатени заради една скъпа технология, която на практика е недостъпна, но която все пак получи зелена светлина от Брюксел след настояването на Германия в защита на нейната водеща автомобилна индустрия.
В продължение на няколко седмици миналия месец Берлин отказваше да подкрепи ефективната забрана на ЕС за продажби на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене от 2035 г., призовавайки Европейската комисия (ЕК) да защити превозните средства, работещи с екологични, или още електронни, горива, припомня Bloomberg.
Като се има предвид, че в автомобилната индустрия в Германия работят около 786 хил. души, разбираемо е, че Берлин ще се опита да защити работните места, застрашени от постепенното спиране на производството на конвенционални превозни средства.
Все пак борбата за екологичните горива няма особено голяма логика.
Анализаторите се съмняват, че тези синтетични горива някога ще имат значим принос за постигането на въглероден неутралитет в индустрията. Само 2% от автомобилния парк на ЕС може да работи изцяло с екологични горива през 2035 г., посочва лобистката екологична група Transport & Environment през октомври, позовавайки се на прогнози на индустрията. Мнозина твърдят, че оскъдното предлагане на електронни горива, което ще стартира едва след години, би било по-добре да се фокусира върху сектори, които не могат да преминат лесно към захранване чрез батерии, като авиацията и корабоплаването.
Една от най-големите бариери пред екологичните горива е цената. Въпросните горива се произвеждат с помощта на възобновяема електроенергия, като водородът се отделя от водата и се комбинира с въглерод – един неефективен и скъп процес.
Производството на синтетичен дизел струва между 3,50 и 7 долара за литър, според оценки на BloombergNEF – около четири до седем пъти повече от цената на традиционния дизел на европейския пазар на едро.
Германският финансов министър Кристиан Линднер. Източник: Bloomberg L.P.
Дори след години на увеличаване на производството, електронните горива за леки автомобили вероятно ще останат около четири пъти по-скъпи от бензина от изкопаеми горива, докато подобренията в технологиите за батериите ще направят електромобилите по-достъпни и ще подобрят тяхната производителност, пише Ал Бедуел от LMC Automotive.
Герит Маркс, главен изпълнителен директор на италианския производител на камиони и автобуси Iveco, нарече миналата седмица технологията „шампанското на задвижването“, което има смисъл само за малка група богати хора, които биха искали да продължат да карат своите луксозни и мощни автомобили с двигатели с вътрешно горене.
„Ако имате Ferrari или ако карате Porsche Turbo веднъж през уикенда, няма да ви пука дали един литър струва 5 евро или 8 евро, но това не е горивото за бъдещето“, изтъква Маркс в интервю.
Тогава защо Германия изненада всички по този начин?
Мнозина изтъкат сериозните различия между съставните части на коалиционното правителство, образувано от Социалдемократическата партия, Зелените и Свободната демократическа партия. Министърът на финансите Кристиан Линднер, представител на свободните демократи, и неговият партиен колега Фолкер Висинг, министър на транспорта, оглавиха епопеята на екогоривата в Брюксел.
Германските медии съобщиха през юли, че Оливер Блуме, главен изпълнителен директор на Volkswagen Group и Porsche AG, поддържа редовен контакт с Линднер относно електронните горива. Няколко месеца по-рано Porsche се присъедини към група инвеститори, влагащи 260 млн. долара в предприятие, което ще изгради завод за екологични горива в Чили.
Въпреки че свободните демократи заявиха, че искат да запазят всички технологични налични за пазара, докато индустрията намалява емисиите на парникови газове, критиците обвиняват партията, че се опитва да подведе избирателите и да повиши авторитета си в рамките на германското правителство след поредица от слаби резултати на регионалните избори.
Така или иначе, Брюксел в крайна сметка отстъпи, давайки гаранции на Германия, че превозни средства като емблематичния модел 911 на Porsche – такъв, какъвто Линднер притежава – може да бъдат освободени от забраната, ако се движат с екологични горива.
Въпреки че повечето лидери в индустрията въздъхнаха с облекчение, че Европа продължава с постепенното премахване на изкопаемите горива в автомобилите, силната опозиция на Германия в това отношение създава известно безпокойство, че Берлин ще изкове с действията си опасен прецедент за коригиране на други части от Зелената сделка.
„Ами ако други правителства решат да направят нещо подобно по какъвто и да е въпрос? Процедурните правила са за всички“, изтъква миналия месец Тереза Рибера, вицепремиер на Испания.
Поведението на германското правителство подчертава разрушителния характер на стремежа на Европа да стане въглеродно неутрална до средата на века. Автомобилната индустрия на Германия прекара десетилетия в усъвършенстване на производството на колянови валове, дизелови инжектори и други компоненти, които не са необходими при електрическите двигатели, и сега е притисната да преоборудва продукти и фабрики с потенциално опустошителни последици за заетостта. Volkswagen, Mercedes-Benz, BMW и Porsche започнаха прехода, но остават доста зад Tesla при продажбите на електромобили.
Няма спор, че този преход ще бъде политически рискован. За съжаление на правителствените лидери, електронните горива изглеждат малко вероятен спасител на das Auto или на работните места в Германия.
„Електронните горива са гореща тема, която предлага начин за една индустрия, която е в процес на огромна промяна, да получи някои политически полезни отстъпки от регулаторите“, пише Бедуел от LMC. „Но доказателствата днес сочат, че електронните горива в сектора на леките превозни средства в Европа са изтласкани в много тесен ъгъл или изобщо не се развиват“, добавя той.
В действията на Берлин има много прилика с гръцкия мит за Сизиф. Царят на Коринт бил наказан да търкаля нагоре по стръмен склон голям камък, който винаги тръгвал надолу, когато мъжът достигнел върха. Тази обреченост в стремежите на Германия да защити двигателя с вътрешно горене крие обаче риск да се прехвърли и върху други страни и индустрии, предвидени за „изчистване“ от ЕС.
