На работна маса в работилница на Hermès в североизточно предградие на Париж Лионер Прюдом показва прототипи на нова лимитирана серия чанти, по която работи френската компания за луксозни стоки, пише Financial Times.
Има версия на класическия модел Kelly, който се продава за 22 хил. евро, и редица други, при които кожата е оформена в закръглени форми в светлосиньо и бледооранжево.
Работилницата в Пантен, която се намира в модерен комплекс от стъкло и бетон, една от 21, които Hermès има във Франция, е мястото, където идеите на дизайнерите се превръщат в продукти.
„Идеята пристига като прототип, но работим за подобряването ѝ, така че да можем да я възпроизвеждаме всеки път“, казва контрольор в работилницата.
Подобно на чантите, които произвеждат, майстори занаятчии като Прюдом, който работи за Hermès от три десетилетия и смята, че знае как се правят най-малко 85 различни модела, са все по-ценна стока.
След години на бърз растеж, стимулиран от ненаситното търсене от китайски потребители, луксозната индустрия в Европа е изправена пред остър натиск за наемане на хора на всякакви позиции – от производството до търговията на дребно и управлението.
„Тези работни места често изискват години на обучение, някои от тях повече от десет години…, но често са смятани за кариери без изход“, казва Бенедикт Епинай, президент на Comité Colbert. „В същото време наблюдаваме прогресивно изчезване на програми за преподаване на такива умения, като много класове са закривани заради недостатъчно ученици“, допълва той.
Изграждането и поддържането на екипи от висококвалифицирани занаятчии е особено предизвикателство за индустрия, в която изнасянето на дейности към други страни често не е вариант, за да се запазят качеството и печатът за произход, използвани за оправдаване на високите цени. В случая с чантите на Hermès списъците с чакащи клиенти понякога може да обхващат години. Кожарите отделят поне 15 часа за ръчната изработка на една чанта.
Заплащането е добре пазена тайна, но Hermès съобщава, че заплатите на занаятчиите започват „много над“ минималната заплата във Франция и може да включват акции в компанията в средносрочен и дългосрочен план.
Средната годишна заплата на занаятчия във Франция е 25 350 евро, но в LVMH „средните заплати в тези професии са значително над“ това ниво, съобщи компанията. Програмите, чрез които служителите могат да получат процент от печалбите, също са „значителни“ в много от компаниите за луксозни стоки. Louis Vuitton, например, предлага на служители в работилници еквивалента на 18 средни месечни заплати всяка година благодарение на програми за споделяне на печалбата.
За сравнение, касиер в банка печели средно между 14 хил. и 24 хил. евро, сочат данни на сайта Glassdoor.
Но през последните десетилетия млади хора в ключови страни производителки като Франция и Италия странят от професии, свързани с ръчна дейност, докато майсторите от по-старите поколения се пенсионират.
Липсата на разбиране за разнообразните налични позиции в луксозния сектор е друг проблем наред с представата, че някои работни места, особено в секторите на луксозните храни, напитки, ресторантьорство и хотелиерство, предполагат дълго работно време, ниско заплащане и ограничени възможности за напредък отвъд дадено ниво.
Във Франция средно 20 хил. професионални работни места извън секторите на услугите, хотелите и ресторантите остават незапълнени всяка година през последните десет години в луксозния сектор, сочат данните на Comité Colbert. Сред професиите с най-голям недостиг на хора са шивачи, бижутери и кожари, както и техници по поддръжката и трактористи в лозовите масиви.
В същото време търсенето от компаниите е значително и расте. LVMH, най-голямата компания за луксозни стоки в света, контролирана от милиардера Бернар Арно, нае 60 хил. души в цял свят миналата година и иска да наеме 15 200 души само във Франция тази година, включително 3500 занаятчии.
Hermès е уникална сред големите френски компании за луксозни стоки, тъй като цялото ѝ производство е съсредоточено у дома, както и програмите ѝ за обучение на занаятчии. Около 50 стажанти на компанията прекарват около 18 месеца в работилницата в Пантен, за да научат занаята си преди да започнат да работят в истинските заводи.
„За да имаме 250-300 занаятчии повече на година, трябва да обучим около 450-500“, казва Еманюел Помие, директор на кожените изделия в Hermès.
През 1992 г. компанията имала 250 занаятчии в работилници над флагманския ѝ магазин в Париж. Днес само кожарите са 4700, разпределени в девет завода във Франция, във всеки от които има по три работилници и едно училище.
Повечето кандидати се записват директно в занаятчийски програми, казва Помие. Но профилът им се променя през годините. „Преди при нас директно идваха младежи на 16-18-годишна възраст, за да се обучават, но това на практика вече не е така. Повечето кандидати са работили първо нещо друго за няколко години преди да дойдат при нас, а това означава по-информиран избор“, отбелязва Помие.
За сметка на това групи като LVMH и Kering, собственици на Gucci и Saint Laurent, избират да работят с външни производители по някои продукти и да си сътрудничат с професионални училища.
LVMH започнала да гради мрежа от партньорски професионални училища преди десет години, но до 2020 г. „осъзнахме, че все още нямаме достатъчно таланти“, казва Александър Бокел, директор на занаятчийската дейност в компанията. Тук влизат 280 различни роли в областта на търговията, занаятчийството и услугите и те съставляват половината от 200-те хиляди служители на компанията в света.
„Има истинска война за талант, защото конкурентите ни също трябва да наемат много хора…, това е от полза за индустрията, но определено има напрежение при наемането на хора“, отбелязва Бокел.
