Акула, лисица, костенурка, бухал, мече. Как решавате семейните конфликти?

Няма как да живееш с един човек и да не се скараш с него. Това важи и за съпрузи, и за деца, и за родители. Семейните свади не са подминали никого, дори кралските особи, пише CNN. В книгата си принц Хари разказва за конфликтите в кралското семейство, отдалечеността един от друг, завистта и нетърпимостта.
Понякога такива конфликти могат да изглеждат невъзможни за разрешаване. Времето няма как да бъде върнато, казаната лоша дума – също. Но психолози твърдят, че проблемите могат да се превъзмогнат, ако се прилагат добре обмислени стратегии. Преди всичко човек трябва да познава другия и да знае с какъв характер му предстои да преговаря.
Дипломацията в семейството понякога е по-сложна и от тази на международната сцена. И затова се иска истински майсторлък на водещия преговорите. Ето защо канадските психолози Джуди Макинен и Сюзън Джонсън представят описват някои типични последствия от семейни скандали.
Винаги трябва да се отчита, че раните, нанесени в подобни свади, зарастват по-трудно. Причината е проста – ударите идват от близки хора. И често на тях се реагира с агресия, страх, нетърпимост, нежелание за общуване и не прощават лесно.
Социалният психолог Дейвид Джонсън е изучавал типичните реакции на повечето хора. Според него има пет вида стратегии, които се прилагат:
„Костенурка“ – това са хора, които лесно се отказват, дори от собствените си цели, заради които е станала свадата. Резултатът е „замразен“ конфликт, който може да не се реши с години.
„Акули“ – те са агресивни и винаги настояват да получат това, което искат. Имат навика да атакуват и се опитват да надделеят.
„Мече“ – винаги се опитват да възстановят мира и искат нещата да вървят гладко. Те също са склонни да се откажат от целите си в името на връзката, независимо дали любовна или родителска.
„Лисица“ – те са царете на дипломацията и компромиса. Винаги се грижат и двете враждуващи страни да са доволни от постигнатото.
“Бухал“ – те подхождат към една караница като към проблем, който трябва да бъде решен. Готови са отделят колкото време и усилия са необходими, но да постигнат целите си.
Някои изследователи твърдят, че предишният опит, а не толкова характерът определят реакциите в такива ситуации.

С други думи – ако човек е свикнал, че самият той не е толкова важен, е по-вероятно да възприеме по-миролюбив подход – мече например. Според някои психолози реакциите могат и да бъдат „култивирани“ до определена степен, ако връзката е дългогодишна и каращите се се познават добре. Но по същество подходите не се променят, казват специалистите.
Често пъти връзките между хората зависят изцяло от това как те се справят с конфликтите, които пък са неизбежни. Психолозите Ричард Майки, Матю Даймър и Бърнард О‘Брайън са обединени в становището, че най-продуктивните връзки са тези, в които хората са се научили да се помиряват в конструктивен дух.
Ето защо връзка между две „акули“ например не е невъзможна, но едва ли ще бъде хармонична колкото тази между две „сови“.
Прошката е считана като крайната цел на всеки опит за помирение между скарани.
Често пъти обаче пътят до нея е доста дълъг и труден. Дотолкова, че съществуват центрове, предлагащи професионална помощ как да се постигне взаимно опрощение.
Един от съветите, които дават, е да се осъзнае, че всички хора са грешни (самите ние също). Трябва и да се забравят оценките от типа „кой е пострадал повече“. Опит да се приеме чуждата гледна точка също е важна стъпка. И да се поеме собствената отговорност, тъй като всеки участник в конфликт е допринесъл по някакъв начин за възникването му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *