Доцент Катя Михайлова: „Възраждане“ е големият печеливш на тези избори

Катя Михайлова е родена в София. Завършва журналистика в Софийския университет, а сега там изучава магистърска програма по богословие. Доцент е в катедра „Икономическа социология“ на УНСС. Автор е на много книги в интервю за в-к Филтър.

Доцент Михайлова, кои са печелившите и кои – губещите, на изборите в неделя?

Ще го кажа със стиха на Валери Петров: Хора, недейте тъгува, добрите писма са на път. Днес сравняваме резултатите в продължение на две години – от 4.04.2021 до 3.04.2023, време, в което сме в състояние на политическа агония. В такава ситуация оцелява този, който успява да се пребори за висотата на дадения му дух. Къде виждате подобно нещо? В кои партии? Аз – в много малко.

И резултатите са красноречиви: „Възраждане“ започва приблизително със 78 000 гласа през 2021 година и завършва днес с над 357 000 гласа. Не е ли това победителят на тези избори?! Вторият много интересен феномен е, че групата „не подкрепям никого“ преди две години събира 47 000 гласа, а сега е близо 109 000 гласа. Това не е ли победа на всички хора, които много са се отдалечили от безцеремонната, безпринципна и най-вече без-ценностна политическа класа.

Аз много се радвам за тези, които са гласували с „не подкрепям никого“. Казват ни, защото и аз съм от тях, че нашият глас няма значение, защото не се брои. Хайде да видим как не се броят повече от 4% на тези избори. Та това е именно свободният избор на българите да не подкрепят никого от тези, които им предлагат.

Така че моите двама победители са „Възраждане“ и хората, които гласуваха „не подкрепям никого“.

Какво казаха избирателите на политиците?

Избирателите казаха така: „Получавате това, което заслужавате, все още не сте узрели, за да разберете, че съединението невинаги прави силата“.

Както видяхме, на ПП-ДБ не им се случи победа, но им се случи по-нисък съвкупен резултат в сравнение с предходните избори. И това е заради изневярата, заради онова безпринципно правителство, в което те участваха. В политиката съединението прави силата, обаче на силните духом, а не на слабите.

Каква е вероятността да бъде съставено правителство?

Две години продължава политическата агония, а няма нито ден без правителство. Дали ще бъде съставено от средите на парламента, или пак ще е служебно, няма да има проблем.

Имах предвид дали ще може да се състави редовно правителство, излъчено от парламента. Кой с кого може да се обедини – на базата на някакви договорки или пък на политики?

Никога не съм можела да ги правя тези долнопробни сметки. На ценностна основа никой с никого не може да се обедини. Това означава, че каквото и правителство да се направи, то ще е доста кратковременно и изключително нестабилно.

Хубаво е, че „Има такъв народ“ отново влиза в парламента, защото това беше партията, развалила последното редовно правителство, което съсипа България. Надявам се, че ще повлияе положително на някои процеси. Бих се зарадвала, ако някоя от партиите, която получи мандат, предложи собствен кабинет, без да се опитва да се коалира, без да се нагажда към другите си политически партньори в парламента и към другите посолствени партньори извън България. Бих се радвала да видя един такъв проект в това Народно събрание не защото ще бъде приет безпроблемно, а защото е проява на смелост.

Как обяснявате факта, че ИТН от нула депутати в предишния парламент сега прескача границата?

Означава, че една малка справедливост и тук е възтържествува. На миналите избори гласовете на ИТН отидоха при „Български възход“, по-скоро там се случи едно купуване на гласове.

Как си обяснявате постоянния възход на „Възраждане“ в последните две години?

Този възход си струва да бъде анализиран, защото в него има неща, които другите партии изобщо не ги разбират. „Възраждане“ е последователна партия, ясна и категорична, което е абсолютно необходимо в това време на политическа агония. Мога да ги поздравя за всичко, направено дотук, но има нещо, което може да ги спъне занапред. Виждате, че лидерът Костадин Костадинов е на всички билбордове.

Дотук беше добре, но мисля, че в бъдеще трябва да помислят за налагането на повече лица. Постоянство, категоричност в преследването на поставените цели, в защитата на ценностите – всичко това е добре, но трябва да има хора, които да поемат тези идеи.

Преди три години имаше силен анти-ГЕРБ заряд, а вижте, днес тази партия се връща отново като първа политическа сила. Защо?

Когато започнаха протестите, всички бяха срещу ГЕРБ. Но в течение на тези три години видяхме, че всъщност са били срещу този, който е бил във властта, за да седнат на неговото място. Срещу кого се биеш?

Срещу твой ценностен враг, защото искаш на неговото място да предложиш по-добра политика, по-добро бъдеще за страната или понеже искаш да го свалиш и да седнеш на стола му?! Затова ГЕРБ е на първа позиция. Впрочем за мен това също е повод за радост след тези избори, защото в политиката е нужна и малко честност.

Партиите, свързвани с Радев – „Български възход“ и „Левицата!“, остават извън парламента с твърде слаб резултат. Значи ли, че пада доверието в президента?

Изобщо не мисля, че „Български възход“ е свързана с Румен Радев. Бях там в първия месец от създаването на тази формация, миналата година през март. През април си тръгнах, тъй като видях в лидера на „Български възход“ безпринципност, която ме отвращава. Това е изключително несигурна партия, не формулира нищо здраво, смислено, ценностно. 90% съм сигурна, че няма връзка с президента. Колкото до „Левицата“, там нямам лични впечатления.

Наистина, има хора от инициативния комитет за издигането на държавния глава. Но ми се струва, че тази връзка не е достатъчно силна, за да говорим за някаква протекция на президента, такава каквато имаше, когато тръгна „Продължаваме промяната“.

Очевидно е, че каквото и да се случва, президентът, както ГЕРБ, остава на позицията си.

Дългото управление на служебни правителства едно след друго не подкопава ли партийната система у нас?

Но моля ви, много отдавна, още преди години го казах: след всеки гаф на парламента президентът е все по-изправен. Не е виновно служебното правителство и Радев, че сме в парламентарна криза. Нея я произвеждат парламентаристите със своята устойчива политическа фригидност.

И в момента след поредица от предсрочни избори те отново се явяват същите, в тях няма никакво надграждане и промяна, за която хората да се мобилизират да отидат да гласуват.

Това са политиците в България. Няма как да си внесем отвън.

Кой е казал, че това са политиците в България? Има много други, които биха могли изключително добре да се справят на политическия терен, въпреки че днес не са известни. Има хора, които са умни, които са много мъдри, за да се справят с тази агония и да я изведат към живот.

Но трябва да бъдат излъчени от партиите.

Проблемът отново са партиите. Няколко пъти вече виждаме какво става с реденето на депутатските листи – сядат в централите и подреждат, а гласът на техните членове няма кой знае какво значение. Между другото, БСП е точно такъв тип партия и неслучайно нейният резултат от 480 000 през 2021 година падна под 226 000 сега. Партиите не пускат мислещите, можещите, мъдрите в листите си.

Вие сте преподавател в УНСС и сте близо до млади хора на по 20 и няколко години. Те как гледат на всичко, което днес се случва?

Не само преподавам, а и работя с млади хора. Един от моите докторанти – Калоян Янков, защити дисертация и направи голямо проучване какво мислят младите, каква е тяхната идея. От данните, които показва, ясно се вижда, че те са доста любопитни, гледат с отворени очи към политиката, но се отвращават от помията, която виждат, и това блокира интереса им. Но когато започнеш да говориш с тях на техния младежки, човешки език, те добре разбират, че политиката управлява живота им, че трябва да проявят своята активност. Такива са българските млади хора, но просто трябва да бъдат повдигнати.


Източник: в. Филтър

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *