Изложба в Русе

Изложбата обединява, подобно на букет цветя или на живописна палитра, художници с подчертано индивидуални пластически предпочитания, чийто общ знаменател се състои в обстоятелството, че всички те са изявени и изтъкнати автори, активно работещи в полето на съвременното българско изкуство.

В картините на Васил Стоев още от пръв поглед откриваме съчетания между статичния основен мотив, от една страна, и динамичното изграждане на общата композиционна структура, от друга. Ставаме свидетели на непрестанни промени на живописната материя, която ту избухва, ту се успокоява и спокойно застива, разлята върху платното. Картинното пространство се насища с точки, линии, петна и плоскости, които оживяват и одухотворяват звучните тонове и ги изпълват с жизненост и с вътрешно напрежение. По този начин пред възприемащия се отваря широк простор и свобода за въображението. Независимо от абстрактния език, творбите намират отклик у зрителя без да се налага да открива зрими препратки към конкретни предмети и фигури или пък да търси в тях някакви изобразителни описания или сюжетни разкази.

За Николай Янакиев пък картината може да бъде оприличена на своеобразен „жив” организъм. Благодарение на експресивната сила на „сугестивния цвят” (силата на непосредственото внушение на цвета) както казваше Ван Гог и на релефната фактура на платното, авторът сякаш ни прави съпричастни към самия процес на създаване на образа. Метаморфозите на цветове, линии и сложни живописни текстури, създават у зрителя усещането на пластически форми, които сякаш „пулсират”. Тоновете са наситени, плътни, същевременно изключително интензивни. Експлозивното богатство от мазки и на релефни напластявания създават богата феерия от багри. Тя радва окото и предизвиква силни и неподправени естетически емоции.

Христо Кърджилов традиционно е познат като един от най-изтъкнатите наши графици, но от известно време сферата на неговите творчески прояви е най-вече живописта. Картините му съдържат многобройни елементи и мотиви, фино степенувани разнообразни композиционни решения. Те са наситени с многобройни асоциативни пластове и внушения. В многоплановите образни ребуси, често близки по характер до нагласите и до естетиката на сюрреализма, в сложните сплетения от геометрични форми, съчетани с фигури, предметна среда и природни субстанции, се съдържат основните характерни особености на неговата пластическа поетика.

Живописта на Долорес Атанасова-Здравкова, от своя страна, се отличава с жизнена виталност, с подчертана експресивност на пластическия почерк. Тя притежава повишена цветова звучност, преминаваща в определени случаи в открито декоративен ефект. Абстрактните образни структури се комбинират с интегрирани предметни и фигуративни мотиви, „втъкани“ в композицията, които асоциативно можем да съотнесем към форми от зримата реалност и които обогатяват общото „полифонично“ звучене на платното.

Цвятко Сиромашки  е единственият скулптор в групата. Неговото творчество се отличава с оригинален подход, на който трудно бихме намерили аналог в съвременното ни изкуство. Художникът се вълнува от значими, духовни теми и проблеми, но също така и от музиката като изкуство, с което скулптурата има, макар и косвени, допирни точки. В частност това е ритмиката, изявена в композиционната структура на творбата, липсата на изобразително начало. Образното въздействие на неговите пластики се състои в баланса на форми в пространството, в архитектоничната конструкция, както и в целеустремения вертикал, който доминира в редица творби и метафорично изразява духовния порив и устрем към небето.

Изложбата представя на русенската публика грижливо подбрана селекция от творби, които със сигурност ще предизвикат широк интерес сред ценителите и любителите на изобразителното изкуство в града, а защо не и сред по-широк кръг зрители, за които всяка подобна среща естествено се превръща в хубаво празнично събитие, заредено с много емоции, настроение и поводи за размисъл.

 

проф. д. изк. Чавдар Попов