Нарастват опасенията за състоянието на пазара на търговски недвижими имоти в Европа.
Някои инвеститори вече си задават въпроса дали той ще се окаже следващият сектор, който може да се срине след банковата криза от миналия месец, пише CNBC.
По-високите лихвени проценти понижиха оценките в сектора на недвижимите имоти, който през последните години властваше в условията на ниска доходност на облигациите.
Междувременно, фалитът на базираната в САЩ Silicon Valley Bank през март и последвалото спешно спасяване на Credit Suisse породиха опасения за т.нар. цикъл на обреченост, при който евентуално банково източване може да предизвика спад в сектора на недвижимите имоти.
Европейската централна банка предупреди за „ясни признаци на уязвимост“ в сектора, като посочи като причини за несигурността „намаляването на пазарната ликвидност и корекциите на лихвите“.
По данни на Morningstar Direct още през февруари европейските фондове, инвестиращи директно в недвижими имоти, регистрират отлив на средства в размер на 215,4 млн. долара – рязък контраст с притока, отчетен през януари.
Анализаторите от Citi отчитат спад на европейските акции в недвижими имоти с 20-40% между 2023 и 2024 г., тъй като се проявява въздействието на по-високите лихвени проценти. При най-лошия сценарий, рисковият сектор на търговските имоти може да се срине с 50% до следващата година, смятат от банката.
„Нещо, което не бих пренебрегнал, е кризата в недвижимите имоти, както за частни лица, така и за търговските имоти, където виждаме натиск за намаляване в САЩ и в Европа“, коментира Пиер Граменя, управляващ директор на Европейския механизъм за стабилност.
Сегментът на офисите – основен компонент на пазара на търговски недвижими имоти, се превърна в централен за опасенията от потенциален спад, предвид по-широкото преминаване към дистанционни или хибридни модели на работа след пандемията.
„Хората се притесняват, че връщането към работа в офисите не се е осъществило, така че има твърде много свободни работни места, но в същото време има и твърде много кредитиране в тази област“, заяви миналия месец Бен Емънс, директор и старши портфолио-стратег в базирания в САЩ инвестиционен мениджър NewEdge Wealth.
Това задълбочи опасенията кои банки могат да бъдат изложени на риск и дали вълната от принудителни продажби може да доведе до низходяща спирала.
Според Goldman Sachs търговските недвижими имоти представляват около 25% от кредитните портфейли на банките в САЩ – цифра, която достига до 65% сред по-малките банки, които са в центъра на неотдавнашния колапс. За сравнение, при европейските банки този дял е около 9%. „Мисля, че хората се опитват да разберат кои банки къде са отпускали заеми, в кой сектор и какъв е наистина крайният риск тук“, добавя Емънс.
Capital Economics увеличи миналия месец прогнозата си за корекция на сектора на недвижимите имоти в еврозоната от 12% на 20%, като най-тежко се очаква това да се отрази на офисите.
Рисковете в Европа са по-малки, отколкото в САЩ, но не всички са убедени в предстоящия спад. Пере Винолас Сера, главен изпълнителен директор на испанската компания за недвижими имоти Inmobiliaria Colonial и председател на Европейската асоциация за публични недвижими имоти, заяви, че ситуацията в Европа изглежда парадоксално силна.
Според него тенденцията за връщане към офисите е по-силна в Европа, отколкото в САЩ.
В края на миналия месец JPMorgan заяви, че опасенията за разпространение на кризата в САЩ в Европа са преувеличени.
„Смятаме, че всякакво разпространение на проблемите от американските банки или от американския сектор на търговските недвижими имоти (CRE) върху европейските партньори не е оправдано, като се има предвид различната динамика на сектора“, заявиха анализаторите на банката.
Все пак несигурността в сектора остава, предупредиха анализаторите. Особена загриженост буди концентрацията на финансиране от небанкови кредитори – или т.нар. банки в сянка – които са поели тежестта след затягането на регулациите за традиционните банки, обяснява Матю Пойнтън, старши икономист по недвижими имоти в Capital Economics.
Преди световната финансова криза традиционните банки в Европа предлагаха заеми в размер на 80% от стойността на сградата. Днес те рядко надхвърлят 60%.
Същевременно новите стандарти за енергийна ефективност в ЕС и Великобритания ще изискват значителни инвестиции, особено в по-стари сгради и може да доведат до допълнителен натиск върху някои собственици на недвижими имоти през следващите години.
