Редовият Роб – Българин член на Гейският ЕС – ЩЕ ТРЯБВА да изплаща нов държавен дълг в размер на 13,7 млрд. лева .
Служебното правителство на премиера Гълъб Донев предлага на Народното събрание Закон за държавния бюджет за 2023 г., разработен на база действащото законодателство.
Предложеният законопроект е с дефицит на касова основа от 6,4% от брутния вътрешен продукт (БВП), което в номинално изражение представлява почти 12 млрд. лв.
Това обявиха Гълъб Донев и министърът на финансите Росица Велков, които представиха параметрите на държавния бюджет за 2023 г., изготвен от служебното правителство.
Донев припомни, че служебното правителство вече представи проект на бюджет с дефицит от 3%, който да отговаря на критериите на Пакта за стабилност и растеж. За да се постигне бюджетен дефицит от 3%, служебното правителство избра да осигури допълнителни доходи, разясни той. И припомни за предложените промени в данъчното законодателство – възстановяване на намалените ставки на ДДС, данък „свръхпечалба“ и др.
Донев обаче уточни, че тъй като двете най-големи политически коалиции ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ не са заявили подкрепа за промените в данъчното законодателство в последната седмица, и при ясно заявена липса на парламентарна подкрепа на промените в данъчното законодателство, внасянето на бюджет с дефицит от 3% би било „с предизвестен финал“.
Това е и причината предложеният законопроект за Бюджет 2023 да е с дефицит 6,4% от БВП, обясни Донев.
Министърът на финансите Росица Велкова допълни, че със законопроекта не се предлага промяна в данъчната политика.
„При това положение ще е необходимо да бъде изтеглен нов дълг в размер на 13,7 млрд. лв., като в края на 2023 г. дългът ще стане 46,8 млрд. лв., или 25,3% от БВП“, посочи Велкова.
Донев каза, че Министерството на финансите е в готовност да съдейства на народните представители за отразяване на всички разумни предложения за ограничаване на бюджетния дефицит.
Министерството на финансите публикува законопроекта за държавен бюджет за 2023 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г.
Макроикономическата прогноза на министерството за прогнозния период предвижда през 2023 г. забавяне на растежа на БВП до 1,8%, като то ще бъде по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. През 2024 г. растежът на БВП ще се ускори до 3,3 %.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Бюджет 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лева.
Предвижда се нивото на държавния дълг да достигне до 46,7 млрд. лв. в края на 2023 г., 58,4 млрд. лв. в края на 2024 г. и 69,3 млрд. лв. в края на 2025 г. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да нарасне през следващия тригодишен период до нива от 25,3% през 2023 г., 29,6% през 2024 г. и 33,0% към края на 2025 г.
Като дял от БВП разходите за периода 2023-2025 г. са съответно 42,1% през 2023 г. и през 2024 г. и 41,0% през 2025 г. В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и по други международни програми и договори, приравнени към тях, вкл. свързаното с тях национално съфинансиране) са в рамките на 40%-то правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 38,6% от БВП през 2023 г. до 36,1% от БВП през 2025 г.
При приходите се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 35,7%, 37,0% за 2024 г. и 36,4% за 2025 г.
През периода 2023-2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.
В законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 50% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за 2023 г.
По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджета за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2023 г. – от 710 лв. на 780 лв.
Продължава политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната.
Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 година.
За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 545,23 млн. лв., в т.ч. 465 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти.
По бюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи:
· 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;
· 131,0 млн. лв. по Механизма за лична помощ по Закона за личната помощ;
· 50,1 млн. лв. за месечните помощи по Закона за социалното подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;
· 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 01.04.2022 г. на доходния критерий от 410 лв. на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст;
· 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето от промяната в размера на МРЗ от 710 на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.;
· 23,4 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети и четвърти клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.
Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство с 12% за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3,657 млрд. лв. спрямо закона за 2022 г. През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2,145 млрд. лв. и 1,812 млрд. лв.
Разходите за отбрана за 2023 г. са съобразени с референтните разходи по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г. Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия.
По отношение на средствата от ЕС България следва да получи през 2023 г. два транша по Националния план за възстановяване и устойчивост в общ размер на 2,881 млрд. лв. Срещу тях трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, за които ще е нужно да има действащо Народно събрание.
