Гигантският производител на електроенергия, който има производствена мощност почти колкото пети и шести реактор на АЕЦ Козлодуй, години наред бе потънал в ремонтни дейности и работеше само на 25% капацитет. След възникнала авария на една от турбините през март 2022 година помпено-акумулиращата водноелектрическа централа напълно преустанови работа.
Цялостният ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“ ще струва около 200 млн. лева. Това обяви министърът на енергетиката Росен Христов. Реставрацията ще започне догодина, а парите ще дойдат от „Националната електрическа компания“. Ще се търси и външно финансиране.
Година след аварията в централата все още тече разследва защо се е стигнало до нея.
„Основната допирна точка е, че се наблюдава значителна умора на метала, където е всъщност и инцидентът”, каза изпълнителният директор на НЕК Мартин Георгиев.
Едно е ясно – централата няма да заработи скоро, тъй като щетите са сериозни, а ремонтът ще отнеме време.
„Вървим към концепцията да се направи междинен ремонт на два от агрегатите, които да дадат живот от порядъка на няколко години и възможност за въвеждане в експлоатация, докато паралелно върви подготовка и изпълнение на мащабен ремонт на другите два агрегата”, заяви ресорният министър Росен Христов. Той добави, че
Междинният ремонт на два от хидроагрегатите ще струва около 20 млн. лева. Сметките на енергийното министерство показват, че връщането в строя на ПАВЕЦ Чаира ще излезе около 200 млн. лева. Така част от мощностите могат да заработят най-рано през 2025 година.
Съоръжението е уникално за Югоизточна Европа
Строителството на ПАВЕЦ „Чаира“ започва още през 1980г. Първият етап на централата, построена от японската фирма „Тошиба“, е пуснат в експлоатация през 1995г., а съоръжението е напълно готово четири години по-късно. От тогава електроцентралата страда от липса на средства за ремонти, дълги години работеше на едва 25% капацитет, а след аварията от 2022г. бе спряна напълно.
Основната функционалност на каскадата е да осигурява еластичност на енергийната система на денонощна база и да замества при повреди огромни мощности като ТЕЦ и АЕЦ. Голямото преимущество на ПАВЕЦ е, че може да се задейства или стопира извънредно бързо за разлика от които и да било други мощности. Целият комплекс може да работи с мощност 1575 мегавата. За сравнение – АЕЦ „Козлодуй“ има потенциал 2000 мегавата.
ПАВЕЦ „Чаира“ е разположен в Рила, по поречието на р. Крива (приток на р. Марица), което е с голям наклон – в участък с дължина от 10 км има естествен пад от 1300 метра.
Белмекен – Сестримо – Чаира
Каскадата „Белмекен – Сестримо – Чаира“ е уникален обект. Освен на природния феномен, това се дължи и на възможността язовир „Белмекен“ с обем над 140 млн. куб. м да е на надморска височина 1900 м. Това осигурява единствения не само в България, но и в региона концентриран пад от 1550 м от мястото на язовира до с. Момина клисура. Чрез деривации на два „етажа“, обхващащи голяма част от Рила, годишно се довеждат над 200 млн. куб. м води до язовир „Белмекен“ на ниво 1 900 м надморска височина и още над 100 млн. куб. м вода на височина 1 200 м. Това са общо над 300 млн. куб. м вода годишно. Водите до каскадата се довеждат от водосборите на Марица, Искър, Струма и Места. Това става със 110 км тунели и канали.
Територията на каскадата е 400 кв. км. Ако се обходят обектите й, трябва да се измине два пъти разстоянието от София до Варна.
ВЕЦ „Белкемен“ е най-мощната водноелектрическа централа, а ВЕЦ „Сестримо“ е на първо място по мощност на една турбогрупа – 130 мегавата.
Язовирите „Белмекен“ и „Бели Искър“ са свързани с тунел и могат да обменят водни количества. Така вода от язовир „Белмекен“ може да стигне до София чрез язовир „Бели Искър“, който задоволява голяма част от питейните нужди на столицата. Чрез канали води от реките Рилска и притока й Илийна, Благоевградска Бистрица, Места, Марица и др. стигат както до язовир „Белмекен“, така и до язовир „Бели Искър“.
Ако днес имахме възможността да използваме целия капацитет от 1575 мегавата мощност, то България, която е изключително богата на води, няма да има проблеми с тока и неговата цена.
