През 90-те години на миналия век архитекти и строители в Централна Европа започнаха да експериментират с нов материал. Дървото, но съвсем не с традиционните мерки на дървените панели от 5 на 10 см. Това бяха панели като дебели дървени сандвичи с няколко слоя дървени дъски, слепени така, че влакната на всеки слой да са под прав ъгъл спрямо влакната на следващия, което значително увеличава здравината им. Наречен кръстосано слепена дървесина (CLT), продуктът започна да се използва в сгради от Австрия до Скандинавския полуостров, пише Bloomberg.
В крайна сметка CLT панелите, както и многослойно слепените греди и дъски, семейство материали, известно като масивна дървесина, си пробиха път отвъд Океана. Архитектите са ентусиазирани, но запознаването с този нов начин на строителство беше свързано с процес на учене.
Освен това правилата за строителство в САЩ забраняваха дървени структури над определена височина заради опасност от пожар. 86-метрова жилищна кула в Милуоки, щата Уисконсин, която сега е най-високата сграда от масивна дървесина в света, се нуждаеше от специално разрешително, за да бъде построена.
Смекчаването на ограниченията преди няколко години след тестове за безопасността съвпадна с определянето от много компании на цели в областта на екологичното, социално и корпоративно управление (ESG), което даде тласък на бума на дървесината.
Сега предложения за изграждане на дървени небостъргачи има в градове навсякъде из САЩ. Walmart строи най-големия в света дървен корпоративен комплекс върху терен от 1400 декара в Бентънвил, щата Арканзас. Компанията-майка на Goolge Alphabet строи дървени сгради в Сънивейл, щата Калифорния.
Данните на Съвета за дървени продукти, който следи проектите за дървени сгради в САЩ, очертават същите тенденции. Групата е преброила 69 проекта, построени в САЩ през 2013 г. До декември 2022 г. броят им е нараснал до 755. Ако се прибавят и проектите в предварителна фаза (някои от тях няма да бъдат реализирани) общият им брой достига 1677.
В други части на света дървесината достига нови висини и мащаби.
20-етажна дървена сграда отвори врати в Скелефтеа, Швеция, в края на 2021 г. 39-етажна дървена кула е в процес на изграждане за Atlassian Corp. в Сидни. А Олимпийското село в Париж за Летните олимпийски игри през 2024 г. ще бъде построено от биоматериали, включително много дървесина.
Световният пазар на CLT панели достигна 1 млрд. долара през 2022 г., сочат данни на Grand View Research, която прогнозира, че размерът му ще се утрои до 2030 г.
Насред климатична криза строителният сектор се нуждае от нови подходи и материали. Строителството съставлява около една трета от общите въглеродни емисии в света. Само циментът в бетона е отговорен за 8% от емисиите, а стоманопроизводството също е много енергоемко и интензивно на въглеродни емисии. За сметка на това дървесината е възобновяем материал, който улавя въглерода.
Относителната лекота на масивната дървесина и начинът, по който пасва в модулното, подобно на парчета Lego, строителство са сред факторите за нарастващия брой архитектурни проекти, които целят реновиране на съществуващи структури вместо цялостното им разрушаване и замяна, водещи обичайно до повече въглеродни емисии.
Но материалът не е чудодейно решение и остават много въпроси и възражения за завоя на строителството към дървесината.
Много от предполагаемите ползи за климата от използването на дървесина зависят от гората, от която е дошла дървесината, и как е управлявана. Анализът на въглеродния отпечатък на масивната дървесина през целия ѝ жизнен цикъл е развиваща се и несъвършена наука, която отваря вратите за преувеличаване на ползите ѝ за околната среда. Пречките напоследък пред ESG и мрачните перспективи за бизнес имотите може да накарат инвеститори и собственици да помислят по-внимателно дали да рискуват с нещо ново.
