Докато Великобритания се готви да коронова Чарлз III за крал на церемония с хилядолетни традиции, монархията за пореден път се изправя пред въпрос, с който неизменно се сблъсква през вековете:
Как да оцелее в съвременния свят?
За Дома на Уиндзор това не означава да се справи с нарастващата враждебност на политиците и обществеността, за която има малко доказателства, а по-скоро с тяхното безразличие и реална възможност да стане незначителна, пише Reuters в анализ по темата.
В свят, в който мобилните телефони са вездесъщи, коментарите в социалните мрежи са необуздани, а медийният апетит за кралски истории е ненаситен, най-големият проблем е, че самото семейство вече не желае тази работа, допълва агенцията.
„Едно нещо, което принц Хари наистина ни напомни, ако изобщо имахме нужда от него, е колко невероятно болезнено е да живееш в клетка, в която си постоянно наблюдаван под лупа“, коментира авторката Тина Браун, която следи и описва живота на кралското семейство.
„Ужасно е да осъзнаеш, че собственият ти живот е нещо, върху което нямаш никакъв контрол, и че в крайна сметка той просто няма да се промени и ще бъдеш завинаги в зоологическа градина“, допълва тя.
Докато много други европейски монархии са се появили и изчезнали или са далеч по-слаби по мащаб и значение, британското кралско семейство остава забележително устойчиво.
Социологическите проучвания показват, че монархията се подкрепя от мнозинството британци, въпреки че тази подкрепа леко отслабва след смъртта на кралица Елизабет през септември миналата година, а синът ѝ Чарлз не се радва на популярността и народната любов на майка си.
„Актуалността е от изключително значение за монархията“, казва Робърт Хардман, дългогодишен кралски кореспондент и автор на книгата „Кралицата на нашето време“. „Кралицата винаги казваше, че трябва да ни видят, за да ни повярват.“, допълва той.
В това обаче се крие и уловката за кралските особи.
Отдавна съществува симбиоза между тях и пресата, а вестниците широко отразяват техните ангажименти, така че почти не минава ден, в който кралска особа да не се появи на първа страница на национално издание. Но в замяна на това кралските особи се смятат за обществена собственост, като се очаква да играят по правилата на пресата в замяна на позлатения живот в дворците си.
„Монарсите и техните семейства се нуждаят от медиите, както и медиите се нуждаят от тях“, казва Харшан Кумарасингъм, старши преподавател по британска политика в Единбургския университет. „Монархията съществува много несигурно, тъй като може да бъде в центъра на народното обожание, но може да бъде и в центъра на техните критики и страхове.“
В мемоарната си книга Spare, документалната поредица на Netflix и телевизионните интервюта принц Хари, по-малкият син на краля, даде да се разбере, че живот в аквариума на медийната златна рибка не е готов да предлага повече нито на себе си, нито американската си съпруга Меган и децата им.
Той обвини семейството си (и работещите за публичната му репутация), особено по-големия си брат и престолонаследник принц Уилям и мащехата си Камила, която сега е кралица-консорт, че са се договорили с пресата да подхвърлят негативни истории за него, за да подобрят или защитят имиджа си.
В младежките си години Хари попадна на първите страници на вестниците, когато беше заснет с нацистка униформа на парти с костюми, имаше сблъсъци с папараци пред нощни клубове, а по-късно беше сниман гол по време на парти в Лас Вегас.
Рискът обаче е още по-голям за трите малки деца на брат му Уилям, които са изправени пред опасността всяко дребно провинение, неуместен коментар или смущаваща грешка да бъдат заснети от всеки гражданин, „въоръжен“ с мобилен телефон с камера.
„Когато говорим за привилегиите, бих казала, че трудностите в живота на кралските особи далеч надхвърлят привилегиите.“, убедена е Тина Браун.
Въпреки това, каквито и трудности да е срещала през годините – от войни, разводи, вътрешни разпри или дори абдикация, монархията винаги е показвала забележителна способност да се възстановява след несгодите.
„Тя е забележителна в приспособяването си“, казва Лора Кланси, преподавател по медии в университета в Ланкастър, която е специализирана в областта на кралските особи. „Те са показали, че знаят, че трябва да се адаптират към съвременния свят, за да продължат да съществуват.“
Друг е въпросът дали ще искат да го направят.
„Хората с право говорят за привилегиите, парите, дворците и „бентлитата“, казва пред Reuters бивш приближен на крал Чарлз. „Това е привилегия, но и голямо бреме. Нe бих пожелал този живот на никого.“, допълва източникът.
