“Kристалина Георгиева е оптимист като човек, така че не беше изненада, че управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) намери поводи за радост по време на срещата на финансовите министри и управителите на централните банки във Вашингтон миналата седмица”.
С тези думи започва своя анализ на последната среща на МВФ и Световната банка The Guardian. Представители на двете институции регулярно се срещат на всеки шест месеца, като между последните две срещи (предната се проведе през октомври) опасенията за дълбока рецесия отпаднаха в значителна степен, посочва изданието и добавя:
“Както отбеляза Георгиева, световната икономика показва неочаквана устойчивост. Цените на енергоносителите са се понижили и това подобрява перспективите за инфлацията”.
Тази оценка обаче, смятат анализаторите, е прекалено оптимистична. Със сигурност нещата се оказаха по-малко мрачни, отколкото можеха да бъдат, но това не е достатъчен повод за оптимизъм. Световната икономика се забавя, фрагментира се и е уязвима за нови финансови кризи, като голяма дългова такава е съвсем реална възможност. И МВФ знае всичко това – през пролетта на 2023 г. светът се намира на много лошо място, категорични са в своя анализ от The Guardian.
Според изданието ерата на все по-тясна интеграция очевидно е приключила, а пакетът от зелени субсидии на администрацията на Байдън, известен като Закон за намаляване на инфлацията, е най-очевидният пример за желанието за пренасочване на производството. Друг пример е комюникето на Г-7 от миналата седмица, в което открито се говори за необходимостта от изграждане на сигурни вериги за доставки между съмишленици и партньори.
Самата Георгиева признавам, че светът е ръба на нова студена война, докато САЩ и много други развити страни са решени да намалят зависимостта си от Китай. Така че гаранциите, че доставките няма да бъдат прекъснати, стават, ако не по-важни, то поне толкова важни, колкото и цената.
„Но фрагментацията е само едно от предизвикателствата, с които финансовите министри и централните банкери ще се борят през следващите месеци и години. Краткосрочните проблеми са очевидни. Дали западните централни банки ще прекалят с лихвените затягания, които прилагат, и ще изпратят икономиките си в рецесия? Дали решимостта да се намали инфлацията ще доведе до фалити на още банки? Съществува ли противоречие между двойните цели на централните банки – ценова и финансова стабилност?”, питата от The Guardian в своя анализ и отговарят:
“Фактът, че растежът се задържа по-добре от очакваното през зимата, подтиква централните банки към по-нататъшно повишаване на лихвените проценти. Може би щеше да е различно, ако имаше опасения, че сривът на Silicon Valley Bank и необходимостта от спасяване на Credit Suisse са, както МВФ се изрази миналата седмица, “канарчета в мината”, предупреждаващи за системна криза. В такъв случай Федералният резерв, Английската централна банка и Европейската централна банка щяха да спрат повишаването на лихвените проценти или дори да намалят разходите по заемите”.
Но централните банки не мислят така. Те смятат, че SVB и доскоро втората по големина швейцарска банка са били изолирани случаи и затова не е необходимо да се страхуват от сериозни последици за финансовата стабилност от антиинфлационните действия. В резултат на това рисковете от “твърдо приземяване” са много по-високи, отколкото се смята понастоящем.
Два дългосрочни проблема
През миналата седмица изплуваха и два по-дългосрочни проблема, сочи анализът.
Първият, изтъкнат от МВФ и Световната банка, е значителното намаляване на тенденциите в темповете на растеж, т.е. равнището, при което икономиките могат да се разширяват в продължение на години, като същевременно изпълняват целите за инфлация.
Главният икономист на Световната банка Индермит Гил казва, че фокусът върху краткосрочното развитие е довел дотам, че не се е обръщало достатъчно внимание на факта, че глобалната тенденция на растеж е намаляла от 3% на 2%. По-ниският растеж означава по-малко средства за борба с бедността и за преодоляване на климатичната криза.
Вторият е свързан с нарастващото разделение между богатия север и по-бедния юг и гнева, който то предизвиква.
“Ясно е, че за много хора в развитите страни времената са трудни, тъй като по-високата инфлация сега намалява жизнения стандарт, но в глобалния юг те са много по-лоши. Миналата седмица подразделението на ООН за търговия и развитие, UNCTAD, обяви, че развиващите се страни са изправени пред още едно загубено десетилетие, с нарастващи нива на дълга и по-високи разходи за обслужването му, докато международната подкрепа остава недостатъчна“, се казва още в анализа на The Guardian.
„Бедните страни са ядосани. Те се питат защо, ако САЩ могат да спасят една банка за три дни, Замбия чака три години, за да получи облекчение на дълга“, акцентира министър на една от страните по време на срещата, цитиран от изданието, което посочва в заключение:
“Така че посланието от изминалата седмица е, че това вече не е ерата на глобализацията. По-скоро това е ерата на нестабилността, ерата на несигурността, ерата на неравенството и ерата на илюзиите”.
