Представители на ЕС обещават създаването на фонд, който да гарантира, че технологиите на утрешния ден се произвеждат в Европа. Не се знае обаче откъде ще дойдат парите.
Последната битка се разиграва около така наречения „фонд за суверенитет на ЕС“, предложение, което председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви за първи път миналата година и което сега е изправено пред насрещен вятър, пише Politico.
Тъй като гражданите се борят с криза на разходите за живот и инфлация, която остава упорито висока, страните от ЕС нямат желание да отпуснат допълнителни пари за схемата, която има за цел укрепване на местната промишлена база на Европа и производството на зелени технологии.
Минало е и съвсем малко време от противоречивото решение на ЕС да поеме огромни суми съвместен дълг за финансиране на фонд за възстановяване от пандемията, така че апетитът за натрупване на повече дълг е нищожен.
Параграф-22
Повечето държави са съгласни, че Европа трябва да се движи по-бързо, за да бъде в крак със САЩ и Китай, насочващи огромни субсидии в производството на чисти технологии.
В същото време много страни се тревожат от плановете на ЕС, които ще изискват повече евро или дълг.
Залозите обаче са високи: войната на Русия в Украйна показа колко жизненоважно е за страните да гарантират, че техните енергийни и технологични вериги за доставки не зависят от войнствени столици като Москва или Пекин. И макар че Европа е прекъснала много връзки с Русия, тя все още е силно зависима от Китай за ключови технологии от следващо поколение, коментира Politico.
Съобщението на Фон дер Лайен за фонда за суверенитет миналата есен дойде в отговор на опасенията, че ЕС изостава в своята промишлена мощ, особено що се отнася до разработването на продукти на бъдещето за намаляване на изменението на климата.
Китай инвестира сериозно в сектора, докато САЩ миналото лято стреснаха ЕС със Закона за намаляване на инфлацията, заделяйки близо 400 милиарда долара субсидии за чисти технологии с цел привличането на компании, които да произвеждат продукти на американска територия.
Предложението за фонд за суверенитет е само част от усилията на ЕК да подсили местната индустрия и да се конкурира в световен мащаб във всичко – от производството на микрочипове през критичните суровини до използването на водород.
То следва мерки като Chips Act, насочен към подпомагане на недостига на производство на чипове, и Net-Zero Industry Act, предназначен да увеличи производството на чисти технологии в ЕС. Брюксел предприе и действия за временно облекчаване на правилата за държавна помощ, за да позволи на страните да подпомагат местните компании.
Новият фонд обаче ще подкрепя и стратегически проекти на ниво ЕС – всичко от водород до полупроводници и биотехнологии.
Изграждането на подкрепа за този план се оказва трудно
Разделенията идват по познатите линии – както вътре в Европейската комисия, изпълнителната власт на ЕС, която първа ще трябва да предложи плана, така и сред страните-членки на ЕС, които ще имат последната дума.
Както обикновено, някои от традиционно „пестеливите“ северни страни, които са особено предпазливи към всяко предположение, че ЕС може да поеме повече съвместен дълг, като се има предвид, че лихвените проценти се покачват и плащанията по съществуващия дълг на ЕС вече растат.
На другия полюс е Франция, която има значително влияние в Брюксел.
Фон дер Лайен има и силна подкрепа за плана си в рамките на ЕК, сред които са комисарят по въпросите на единния пазар Тиери Бретон и комисарят по икономиката Паоло Джентилони, който прие предложението на конференция във Флоренция по-рано този месец с аргумента, че ЕС трябва да обедини подхода си за подпомагане на местните компании.
Не е приоритет
Разговорите за това как да се финансира фондът за суверенитет са свързани с по-широк преглед на редовния, дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021 г. – 2027 г. Комисарят по бюджета Йоханес Хан направи обиколка на столиците на ЕС, за да изясни мненията за потенциални промени.
Вече има доста конкуриращи се приоритети – не на последно място е как да се платят възстановяването на Украйна и нарастващите военни цели на ЕС. На този фон нов фонд за суверенитет може да не е на първо място в списъка.
В резултат може да се стигне до класическото пренасочване на текущите потоци от разходи за новия фонд, вместо да се искат нови пари.
Някои служители на ЕК обаче предупреждават, че ако Комисията се ограничи до пренасочване на съществуващи средства от дългосрочния бюджет на ЕС, официално наречен Многогодишна финансова рамка (МФР), това неизбежно ще ограничи всеки нов „фонд за суверенитет“.
За най-големите поддръжници на фонда липсата на амбиция е грешка.
„Изправени сме пред огромни предизвикателства и в същото време виждаме огромен недостиг на инвестиции. Не можем да си позволим да бъдем скъперници, ако искаме да направим нашите икономики годни за бъдещето“, казва евродепутатът на Зелените Расмус Андресен пред Politico.
„Няма да постигнем целите на Зелената сделка със строги икономии”, добавя той. „Напротив – имаме нужда от пари за социално справедлив зелен преход. Ето защо имаме нужда от фонд за суверенитет като част от бюджета на ЕС.“
