Импровизации, изградени по законите на свободното композиране

„Предчувствайки джаз“ е озаглавена изложбата на Станислав Божанков, която се открива на 26 май в галерия „Май“ в Сливен и може да бъде разгледана до 8 юни. Известният художник представя втора самостоятелна експозиция в рамките на една седмица – от 23 май до 30 август в Пирговата кула в родния му град Кюстендил са подредени негови творби живопис, графика и колажи под наслов „За Корените“.

Ето как Станислав Божанков описва опита за композиране и визуализиране на „пълната свобода“ в новата си изложба: „Предчувствайки джаз… В търсене на характерните цветови гами, звучения и нюанси, в които е облечена абстрактната, освободена от реалност музика… Другото е моментно възникнала емоция, пресъздадена и свободно импровизирана чрез спонтанно-искрените жестове на субективната чувствителност и експресия…

Предчувствайки джаз – импровизации, изградени по законите на свободното композиране с характерното, подобно на „джем сешън“ съотнасяне на различни живописни (музикални) материи, релефи и звучения. В търсене на своеобразна атмосфера, настроения и образни внушения, асоциативни по своята същност и разположени в един по-широк диапазон от емоции и усещания… Такива, каквито могат да бъдат предчувствани единствено в абстрактен контекст – независимо дали визуален или музикален. Иначе казано, един опит за композиране и визуализиране на „пълната свобода“, чрез единствения път към нея – пътя на свободната интуитивна импровизация…

PS: Предчувствие; преди-чувстването, неочаквано необяснима тръпка, нещо като начало на чувство, обладано от еуфорията на преди-истината, потребността от нея, както и последващият облагородяващ и често мъчителен път на откриването и намирането… Нещо като предисловие към нещата, към онази нетърпеливост и усещане за преди-същност, както и увереността от непременното постигане. С едно обещаващо спокойствие, надежда и красива медитация върху битието, съществуването и нещата в него. Едно полу-достигнато усещане за завършена крайност, красива преди-визия, преди-пейзаж, преди-музика… И, разбира се, един безкраен и опияняващ път отникъде към някъде… Преди истините… по пътя към една спокойна окончателност…“

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *