Откриване на 30 май /вторник/ от 18.00 часа
„Дълбоко хармоничен и изтънчен до болезненост, светът на Йордан Кацамунски е солиден и структурен в деликатната си, ненатрапчива пластичност, постигнат като някаква неръкотворна материя, благословена от душата на създателя. Живопис, която започва като че ли отвъд реалното – там където завършва определеното и започва духовното. Във време, в което деликатните чувства не са на мода, Йордан Кацамунски успя да запази и съхрани вродената си душевна чистота, превърна болката в красиво човешко усилие, нощта – в пространство на духа, картината – в тишина, която има всичко – и вик, и сподавен стон, недоизказани истини, безкрайни бездни и много, много човечност. /Акад. Светлин Русев, март 2013/
„Всеки божи ден, рано сутрин, след чаша силно и ароматно кафе Кацамунски започва своето дело на обикновен работник. Пласт подир пласт, отвътре на вън, по законите на вътрешното си усещане, той създава един странен и неповторим образен свят на деликатни и неуловими състояния. Пространството и времето са сякаш застинали в някаква друга реалност. Природата, в своята условност, се превръща в емоционална вселена, в която живописната материя приема собствен порядък.
Когато гледам картините му, добивам чувството за пантеистична цялост. Но само изкушените в занаята знаят, колко трудно се постига простотата. Какво е усилието, дисциплината на духа, дори ако щете чисто физическото време, необходимо за организиране на живописното пространство. При Данчо това е бавен, последователен и упорит процес на изграждане, за да достигне до онзи необясним етап, в който платното се превръща в територия на духа. Място, където цветът е функция на сложни тонални вибрации, където „парчетата“ светлина организират пространства, населени със странни сенки на фигури, приличащи на видения от въображаем свят. Където клоните на дърветата обгръщат въздуха, създавайки усещане за движение и обем на духовни енергии…..
Тази живопис е поетична и красива, но до нея се достига трудно, защото носи истини, пътят до които изисква определено нравствено и естетическо усилие.“ /проф. Ивайло Мирчев/
Такъв е спомена ни за Кацамунски – фин и вглъбен, художникът като в унес рисува, докато обитава други духовни селения. Живописта му те приковава и като на забавен каданс виждаш пейзажи, натюрморти, фигури….. Усещане за вечност.
По повод юбилея на художника /точно на 30 май се навършват 80 години от рождението/ успяхме да съберем близо 20 живописни платна. Една камерна изложба, но представителна извадка за творческия му път: от 80-те години на XX век, когато живописта му е по-конкретна, до последните години от живота му, с почти абстрактни „Съновидения“.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
