Хората изпитват благоговение пред красотите на природата, музиката, визуалните изкуства, архитектурата. Това чувство е особено характерно, когато „срещнем огромни, необясними и мистериозни неща, извън нашата базова рамка“, споделя д-р Дахер Келтнер във видео интервю за CNN и допълва, че „тогава тези преживявания инициират чудо, съзерцание и въображение.“
Келтнер, който изучава човешките емоции от десетилетия, e съосновател и директор на Greater Good Science Center на UC Berkeley – институт, изследващ въпросите на социалното и емоционално благополучие. Последната му книга Благоговение: Новата наука за всекидневното чудо и как тя може да преобрази живота ви изследва социалните, физическите и ментални ползи от тази могъща емоция.
Келтнер подхожда към благоговението отчасти от антропологична гледна точка, изследвайки как тази емоция оформя социалната ни тъкан. „Като вид ние сме много взаимозависими. Но основно предизвикателство за силните социални връзки, което е жизненоважно за нашето здраве, е необузданият ни личен интерес.“
Той твърди, че силата на благоговението ни мотивира да виждаме отвъд собствените ни желания. То „заглушава собствения ни глас и ни кара да споделяме преживявания и да си сътрудничим с останалите хора“. Съвсем наскоро, продължило десетилетия наред проучване в Харвард, откри силна връзка между близките междуличностни отношения и пълноценното човешко щастие и здраве.
Но дали откриването на чудо чрез изкуството е толкова просто, колкото гледането на красива картина? Келтнер признава, че отговорът е сложен.
През 2017 г. той е съавтор в проучване, което картографира емоциите на над 850 участници, изгледали повече от 2000 кратки видеоклипа. Изследователите каталогизират 27 емоции, някои от които е по-вероятно да се появят едновременно и затова се смятат за свързани.
Проучването установява, че благоговението се преживява като отделна емоция, различна от тази, когато гледаме нещо просто красиво, макар често да се съобщава наред с „възхищение“ и „висока естетическа оценка“.
Когато гледаме изкуство, което отговаря на нашето разбиране за света, като пейзажи с хълмове, ние осъзнаваме, че виждаме красота. Келтнер обаче заключава, че въпреки трудността, е важно да се разграничат стимулите, които са просто красиви, от тези, които предизвикват благоговение. По думите му, вдъхващото благоговение изкуство се случва, „когато очакванията ни са провокирани, когато нещата не са на мястото си или са обърнати с главата надолу“.
За разлика от чувството, когато гледаме нещо красиво, благоговението е поразително и мистериозно
В същото проучване от 2017 г. благоговението рядко възниква заедно с чувства на отвращение, ужас, страх или безпокойство. В същината си това, което разграничава удивлението от шока, е че първото ни кани да се учим и да растем. Целият този нюанс означава, че понякога е възможно трудно да разпознаваме чувствата на благоговение, когато възникнат. Затова Келтнер предлага внимателно да отбелязваме различните стимули – като картини, музика или природни феномени, и да анализираме как те ни карат да се чувстваме.
„Чувствате ли се тихи и смирени? Всички наши изследвания показват, че усещането за самия себе си се отдалечава на фона на съзнанието, докато изпитвате това възприятие. „Малкото аз“ вероятно е един от определящите елементи на страхопочитанието.“, допълва Келтнер.
Изкуство на чудото
Предизвикването на благоговение е истинско предизвикателство за художниците, защото „едно е да учудваш хората, а съвсем друго е естетически да подтикваш към нови идеи“, споделя д-р Дахер Келтнер.
Художничката Сефа Клайн, която рисува науката и изкуството преплетени в хармония, вярва, че макар едното да се разглежда като обективно, а другото като силно субективно, и двете са „много сходни процеси и средство за комуникация между хората.“
В изложбата си WEBs: Where Everything Belongs, открита в Ню Йорк през април, Клайн използва разтопен бисмут (елемент, по-рядък от златото), стъкло, гипс и акрил, и кани зрителите да си задават метафизични въпроси за човешкото съзнание и мястото ни във Вселената. Чрез своето изкуството тя се опитва да предаде собственото си благоговение на публиката, като експериментира с мащаба – както в артистичен, така и в научен смисъл. Черпейки от планетарната необятност на астрономията и астрофизиката, както и от микроскопичните измерения на квантовата механика, Клайн се стреми да сътвори пространство, в което зрителите да изпитат собствените си мигове на чудо.
„Благоговението е да усетиш, че си покорен от нещо друго и да откриеш мир, красота и възхищение в този факт“, казва тя. Подобно на представата на Келтнер за малкия Аз, Клайн нарича това преживяване метафорична „его смърт“.
Социалният и здравословен аспект на благоговението
Изследванията показват, че благоговението и удивлението подобряват положителното социално поведение, помагайки на хората да се чувстват част от нещо по-голямо от самите тях.
Едно проучване изследва поведението на хората, прекарали кратко време в гора от гигантски вечнозелени дървета. Участниците, които се насладили на внушителната гледка в рамките на една минута, демонстрирали повишена склонност да помагат на другите. Друго проучване установява, че създаването и преживяването на изкуство, независимо дали е музикално, визуално или художествено, е свързано с повишена емпатия и социална ангажираност.
Д-р Келтнер и редица други учени откриват, че благоговението е сред положителните емоции, редуциращи възпаленията в тялото, които пък на свой ред са основен отключващ фактор за хронични заболявания. Доказано е също, че благоговението успокоява симпатиковата част на нервна система, която се активира, когато се чувстваме стресирани, ускорявайки сърдечната честота и кръвното ни налягане.
Благоговението има и своите психически ползи – то намалява стреса и безпокойството. Според Келтнер хората, които изпитват удивление, живеят с по-силно усещане за благополучие и цел в живота си, а това ги прави по-малко самокритични. Освен това то провокира повече креативност и любопитство.
„За да усетят пълния потенциал на всички тези ползи, важно е хората да търсят чудесата в ежедневието си, дори да нямат достъп до галерии, концертни зали, планински върхове или прекрасни морски залези“, съветва д-р Келтнер. Простото гледане на изкуство онлайн също върши добра работа. „Мисля, че едно от обещанията на нашия дигитален живот, е да имаме достъп до повече естетика до артисти, които обикновено не бихме открили в музея“, допълва той.
През 2021 г. Келтнер и други изследователи си партнират с Google Arts and Culture и картографират емоциите, изпитани от участниците, които разглеждат 1500 различни произведения на изкуството онлайн. Техните впечатления – около 60 произведения на изкуството са ги накарали да почувстват известно ниво на благоговение и страхопочитание. Думите, с които участниците допълват своите усещания са: „мистериозен“, „поразителен“, „космически“, „духовен“ и „интимна свързаност“.
Съветът, който д-р Дахер Келтнер дава на всички нас е, да забавим темпото, да бъдем по-възприемчиви към заобикалящата ни среда и да откриваме благоговейното усещане както в големите, така и в малките чудеса в живота ни.