Мога да запомня всичко. Как се става световен шампион по памет

“Мозъчен атлет“ е необичаен термин, но има хора, които смятат себе си за такива. Подобно на спортистите, и те тренират, но не мускулите, а ума си.
Крайната цел е способност за запаметяване, непонятна за обикновения човек.
Например – подредбата на цяло тесте карти в рамките на секунди. И след това точно възпроизвеждане. Или дълги списъци с числа, имена и т.н.

Тези хора се явяват на състезания и печелят титли. Да, това е световният шампионат по запаметяване.

Алекс Мълен от американския щат Алабама е неколкоратен победител.
Завършил е биомедицина и приложна математика. Като ученик се увлича от плуване и тенис. След това обаче започва да проявява интерес към състезанията по памет. През 2015 г. печели едно от тях, а след това продължава да се явява. Личният му рекорд е запаметяване на тесте карти за малко над 15 секунди. През 2017 г. в рамките на един час той успява да запомни 3238 числа. Но как?
Пред The Guardian Алекс разказва, че всичко е започнало с книгата „Moonwalking with Einstein: The Art and Science of Remembering Everything“.
В нея авторът Джоел Фоер говори за техниката „дворец на паметта“. Най-просто казано това е въображаемо място, в което човек „складира спомени“. И понеже мозъкът помни много по-добре картини и пространства, отколкото числа и имена, обучаващите се в този метод залагат именно на това.
„Аз използвах къщата, в която съм израснал като един от моите дворци. Ако се опитвах да запомня карти, първата спирка беше навън, при пощенската кутия. Там „оставях“ две от картите и ги свързвах с образа на Майкъл Джордан, който прави забивка в пощата ми. Следващата спирка беше алеята към паркинга. Там също оставях две карти и си представях Гандалф от „Властелинът на пръстените“, разказва Мълен.
Всъщност според него мозъкът помни много по-добре, ако човек му задава възможно най-нелепите картинки и се опитва да ги свърже с нещото, което трябва да запомни.
Например – ако се опитваш да запаметиш списък за пазаруване – хляб, мляко, сирене и т.н. Тръгваш по улицата към магазина и можеш да си представиш, че покривът на съседната сграда е направен от хляб, а прозорците – от сирене. Мозъкът запазва тези образи и при нужда ги вади на повърхността.
Друг начин за развиване на тази способност е помнене чрез асоциации с думи. Прилага я Рон Уайт, също шампион от състезанията по памет.
„В главата си имам списък, в който Стийв е равно на фурна (Steve-stove), Лиса значи Мона Лиза, а Брайън – мозък (Brian-brain). И когато се запозная с някого на име Брайън, мисля за мозък. И името му се появява“, обяснява той.
Всичко това изглежда като нещо свръхчовешко, но всъщност не е. Вярно е, че в началото всеки е въодушевен от резултатите. Или както казва Алекс Мълен:
“Първият път, когато запомних списък за пазаруване с 20 неща, се почувствах като суперчовек. Но истината е, че всеки може да го постигне“.
И други, научили се да използват тази техника, са на същото мнение. Според тях не е нужно човек да има три висши образования и докторска степен в много сложна област. Е, вероятно биха помогнали, но не са задължителни.
Важното са ежедневните тренировки и промяната в начина на мислене. Някои дори твърдят, че това може да се постигне в рамките на шест-осем седмици, стига човек да има желание.
“Тренирам по 3-4 часа на ден. Числа, карти, имена и лица. Много хора си мислят, че това не е за тях, защото имат ужасна памет. Но точно това е интересното, аз също не помнех добре, но пък имах желание да променя това“, казва Нелсън Дели, също първенец от състезанията по памет.
След всичко казано до тук е логично да се попита какво правиш с тази способност. Освен да се фукаш пред приятели, разбира се.
Доста хора използват тази техника за учене, например на чужди езици. Други организират по-добре ежедневието си, защото не забравят какво трябва да свършат. Възможностите са безкрайни.
Но пък може да се появи и притеснението дали цялото това натоварване не вреди по някакъв начин.

Шампионите са убедени, че не. Алекс Мълен например твърди, че ежедневието му почти не се е променило, но пък е неизбежно да прилага техниката, защото се е превърнала в рефлекс.
„Когато се запознавам с някого, почти винаги превръщам името му в образ. Например Катрин ми звучи като бягаща котка (Katherine-cat run), така че запаметявам бягаща котка около лицето на този човек. Никога не съм се смятал за особено креативен човек, но мозъчните спортове разкриха непозната моя страна“, казва той.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *