Мозъкът работи по-добре, ако му спестите чувството си, че дължите повече

Повечето работни места признават и възнаграждават (поне на думи) това, че сте бързи, адаптивни и давате максимума от себе си. Много често обаче, те се превръщат в среда, която тласка хората отвъд техните граници. Резултатът? Стресирани и прегорели служители, които избират да напуснат – независимо дали „тихо“, или шумно (със скандал).
В култура, която цени упоритата работа и производителността, ние „печелим“, не просто като работим много здраво, а „хардкор“, по думите на Илон Мъск.

Заетостта сякаш измамно повишава нивото ни на значимост и може да стане пристрастяваща. Има хора, които се чувстват виновни или засрамени, когато не правят няколко неща едновременно в името на компанията или не работят през почивните дни, пише за Fast Company eкспертът по производителност Дона Макджордж.

Десетки статии, книги и подкасти ни убеждават, че успелите хора са и са били готови да работят по-дълго и по-здраво от другите. Те стават в 4-5 сутринта, за да изпреварят останалите, докато всъщност изследванията ни показват, че колкото повече спим, толкова по-щастливи и способни сме.
Упоритото и продължително задълбаване в работата всъщност е пагубно за това, което искате да постигнете, смята Дона Макджордж, която е автор на няколко книги за това как да използваме времето си най-разумно.

Болката, стресът и умората произвеждат невротрансмитери, които блокират вашата интелигентност, добавя Макджордж.
Вашият мозък ще работи по-добре и ще бъде по-продуктивен, ако знаете кога да натискате бутон за пауза. Трябва да сте щастливи и спокойни, за да се представите в най-добрата си светлина. Ето някои техники, които ще ви помогнат да направите точно това.
15% БУФЕР
Малко компании функционират на 100% от капацитета си – за оптимални се смятат 85%. Това осигурява 15 процента буфер, свързани със справянето с неизправност в оборудването или недостиг на ресурси например.
Същото може да се каже за вас и вашия мозък. Трябва да работите на 85%, а не на 100%, за да оптимизирате вашите ресурси и умствени системи.
Вземете за пример спринтьора Карл Люис, носител на 9 златни олимпийски медала, известен като майстор на финиширането. В 100-метров спринт той често беше последен на 40-метровия маркер, но след това профучаваше покрай другите състезатели. Докато другите бегачи очевидно изнемогваха в края, Люис изглеждаше точно по същия начин на финала, както в началото. Той тичаше на 85% от старта до края, а не на 100% пълна газ, пише Макджордж и съветва да създадем 15% буфер в работния си режим.
Откъснете 1-2 часа от 8-часов работен ден, което е просото един ден от 7-дневна седмица. Започнете, като спрете работата по време на официални празници (особено ако работите за себе си). Прекарайте това време в четене, спорт, разходки. Може да ви се струва контраинтуитивно, но това ще ви купи умствена сила в дългосрочен план.
СЛЕДЕТЕ ТЯЛОТО СИ, НЕ ЧАСОВНИКА
С напредването на деня вашето търпение и внимание при срещи или разговори започва да се изчерпва. О най-малките неща започват да ви дразнят, защото сте изтощени и умствената ви енергия е ниска. Това не е най-доброто състояние да вземате важни решения или да се опитвате да водите продуктивни разговори.
Изследванията на мозъчните вълни ни показват, че иновациите, вдъхновението и интуицията са възможни само когато мозъкът ни е в определени състояния на съзнанието. Така че, колкото повече мозъчно пространство защитите, толкова по-добре.
За много хора най-продуктивното време е сутрин, следователно големите решения, които изискват внимание и фокус, се вземат най-добре в това време на деня, а монотонните задачи се отмятат най-добре следобед. Ако сте активни в друг час на деня, просто обърнете този график, следвайки тялото си, а не часовника. Не забравяйте да защитавате най-ценното си време от работа.
ПОЛЗАТА ОТ 25-МИНУТНИТЕ СРЕЩИ 
Имаме нужда от срещи, защото, когато са продуктивни, те движат целият бизнес напред.
Проблемът е, че срещите се провеждат по-дълго от предварително зададения график. Една 60-минутна оперативка означава най-малко 35 минути загубено време в чакане на закъснелите, отстраняване на технически проблеми и лутане из дневния ред на срещата (или липсата на такъв).
Ограничаването на срещите до 25 минути засилва фокуса върху това, което е наистина важно. Ако имаме само 25 минути, автоматично се концентрираме върху това, което трябва да свършим, и стимулира действието.
ОПРОСТЕТЕ СИСТЕМАТА
Когато сме поставени пред проблем, нашият инстинкт е да добавяме неща (да усложняваме), вместо да премахваме неща (да опростяваме).
Организираме допълнителни срещи, за да разнищваме проблеми, като по този начин добавяме повече бюрокрация, вместо да създаваме ползотворна среда за вземане на решения.
Помислете за границите, създавайки „списък със забранени неща“, който включва задачи с ниска стойност, изтощаващи енергията ви или отвличащи вниманието ви от истинските ви цели или KPI. Всичко това ще ви помогне да свършите важните неща и ще се изненадате колко време „забранените“ са ви отнемали в миналото.
Изводът: ако искате да бъдете бързи и адаптивни и да успявате, спрете да работите отвъд границите си.
Дона Макджордж е лектор, автор и ментор, който помага на хората да работят по-умно. Тя е автор на книгите The 25-Minute Meeting: Half the Time, Double the ImpactThe First Two Hours: Make Better Use of Your Most Valuable Time и The 1-Day Refund: Take Back Time, Spend It Wisely.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *