26-годишната журналистка Джулиана Оларте от Ню Йорк изпитва затруднения, когато трябва да определи към кое от двете поколения се вписва– групата на милиниалите или младите Z.
Отскоро обаче, учените дават отговор на дилемата, въвеждайки новото понятие зилениали.
„Зилениалите са група хора, родени между началото на 90-те и 2000 г.“, обяснява пред CNN Дебора Кар, професор по социология и директор на Центъра за иновации в социалните науки в Бостънския университет.
„Те се намират на границата между поколението Z и милениалите, поради което е създаден сборният етикет „зилениал“, допълва тя.
Това микропоколение се е сблъскало с много трудности и ги е преодоляло в сравнително краткия си живот, обяснява проф. Кар.
„Те са били бебета и деца на 11 септември 2001 г. и не познават живота преди проверките за сигурност на летищата, необуздания вътрешен тероризъм и други плашещи заплахи. Те са посещавали колеж по време на пандемията и са пропуснали важни социални маркери“, допълва професорът.
Зилениалите са родени приблизително между 1992 и 2002 г., но няма единна крайна точка, за която експертите да са съгласни.
По-малката сестра на Джулиана и други представители на поколението Z са израснали с телефон в ръка и със социалните медии – не са пропуснали нито един момент от новите технологии. Десетилетие по-рано „ние имахме iPod Touch, за да сваляме музика онлайн и конвертирахме песни от YouTube в mp3“, обяснява Джулиана.
Различните начини, по които поколенията израстват с технологиите и ги използват, са силен разделител при определянето на поколенията.
Зилениалите са на границата между милениалите, които се считат за пионери в цифровите технологии и поколението Z, които се считат за „дигитални аборигени“, тъй като не познват живота преди екраните.
„Ние сме израснали с технологиите през целия си живот, но не сме танцьори в TikTok като поколението Z, нито сме били в MySpace като милениалите“, казва Сабрина Грималди, 23 г. През 2021 г. тя стартира Zillennial Zine, сайт за нейното микропоколение.
Грималди има по-малък брат, който е от поколението Z, и по-голям, който е милениал.
„През целия ми живот са ми казвали, че съм милениум или ново поколение Z. Наистина се отнасям и към двете, но и не чак толкова. Най-неразбраното нещо за нас вероятно е нашето съществуване.“, казва Сабрина.
Представителите на всяко едно поколение често споделят важни житейски преживявания, обяснява още проф. Кар.
За „най-възрастното поколение“ това е призоваването да служат на фронта по време на Втората световна война. За бейби бумърите общото е, че са израснали заедно като млади хора през бурните 60-те години на миналия век.
Поколението Z е посещавало гимназия по време на пандемията и е пропуснало важни етапи от социалното съзряване и паметни събития като абитуриентския бал.
Макар че зилениалите да смятат, че не се вписват нито в поколението Z, нито в милениалите, средната зона, която заемат, има своите предимства.
„В нашия изследователски център открихме, че потребители като зилениалите имат предимство, защото са по-наясно с поколенията преди и след тяхното“, обяснява Джейсън Дорси, изследовател на поколенията и президент на Центъра за поколенческа кинетика.
Хората от Поколението Z „се интересуват много от екологията, опитват се да намалят въглеродния си отпечатък и да намалят пластмасовите си отпадъци“, обяснява Сабрина Грималди.
Още от ранна възраст зилениалите са информирани за последиците от изменението на климата, допълва още проф. Кар. „Те са наясно със заплахите за планетата, но също така знаят, че могат да играят важна роля в намаляването на своя въглероден отпечатък (помислете за Грета Тунберг)“.
„Трябва да помним, че всяко поколение има своите собствени борби и че те се справят по най-добрия начин със света, който предишните поколения са създали за тях“, обобщава проф. Кар.
Филип Коен, професор по социология в Университета на Мериленд, нарича етикетите за поколенията безсмислени.
„Социалните науки не обръщат голямо внимание на дискурса за „поколенията“, защото той е предимно повърхностна шумотевица“, коментира той.
Опитайте се да кажете това на един зилениал.
Според Сабрина Грималди от всяко поколение зависи да се обедини, за да подкрепи следващата група хора, които растат в обществото след него – толкова по-добре, че да помогне за осигуряването на по-добро бъдеще за всички.
И нейното поколение, казва тя, вече върви в тази посока.
„Всеки път, когато се появи ново поколение, се спори за това кой е гаден и защо е гаден, и мисля, че като зилениали, ние се опитваме да спрем това, доколкото можем. Не е нужно да мразим всяко ново поколение. Нека се съсредоточим върху изграждането на по-добро бъдеще заедно“, допълва Сабрина.
