– Господин Бърдаров, дни преди 24 май виждаме обществото ни отново много разделено. Как да излезем от този омагьосан кръг на омраза, на противопоставяне един срещу друг? И как 24 май може да ни помогне да направим тази промяна в себе си?
– Използвам възможността да честитя този прекрасен празник на всички българи. Един от малкото моменти, в които ние ще бъдем обединени със сигурност около нещо, което е и чисто, и светло в нашата история и отново, разбира се, без различни предразсъдъци и без излишно биене в гърдите, че сме българи.
Със сигурност България в момента е изключително разделена. През целия ми живот, а аз съм вече на 50 години, чак такова крайно разделение не съм виждал. Това е симптом за проблеми в обществото, в развитието на демокрацията.
Как може да бъде преодоляно? Изключително трудно, тъй като се натрупаха много негативи през последните 34 години, а лично според мен проблемът тръгна оттам, че ние не направихме нормален прочит на времето преди промяната. Още от тогава останаха много неща, които разделяха българското общество и тези неща, които не се доизясниха, продължиха с времето да увеличават пропастта между различните слоеве на българското общество. И сега сме свидетели на едно крайно разделение.
Аз не виждам в момента нещо, около което да се обединим. При всички положения обаче оставам оптимист за бъдещето на България, тъй като моят поглед върху младите хора в Софийския университет е, че това разделение при тях го няма. Това крайно разделение в обществото е в по-възрастните поколения като моето, но не и при младите хора. Те имат един по-трезв поглед върху нещата и ако има надежда, колкото и да е клиширано, тя е свързана точно с тях.
– Зароди се дебат за смяна на националния празник, който да не бъде на 3 март, а на 24 май и тогава много интелектуалци, учени говореха върху тази тема, като казваха, че всъщност 24 май би помогнал за обединяването на обществото. Вие какво мислите за тази идея?
– Това за мен е още един повод да бъдем разделени и да се делим. Всичко делим, включително дори и празниците. 24 май е прекрасен празник. Аз много го обичам, като човек, който е свързан със словото и университета. Трети март с всички обструкции за тази дата заради историческите обстоятелства, смятам, че заради възстановяването на българската държавност след пет века е всъщност празник. Няма никакво значение коя ще бъде датата. Нито една от двете дати няма да обедини напълно българите, заради това за мен този спор първо е абсолютно излишен и второ – още един повод да се разделим.
– А днес, в едно трудно време, какви са изпитанията пред човека на словото?
– В момента е много модерно да се обяснява колко е тежко и сложно времето, в което живеем. Да бъде описвано с мрачни краски, черни статистики, апокалиптични прогнози и перспективи. Особено от хората на словото и на духа. Аз обаче имам коренно различно мнение по този въпрос. Моето мнение е, че ние живеем в най-благодатното време от цялата човешка история, тъй като имаме практически изключително много възможности, които са нямали хората в миналото. Имаме достъп до образование, достъп до информация, възможността да пътуваме, да изразяваме свободно своето мнение. Да, демокрацията, включително в България, има много проблеми, но и както е казал още Чърчил, демокрацията има много недостатъци, но по-добро не е измислено.
Ние живеем в относителна демокрация, в относителна свобода, тъй като абсолютни няма – нещо, което в цялата човешка история е било изключение от правилото. Мнението ми е, че времето не е толкова мрачно и жестоко, а точно обратното, а и хората на духа и словото винаги са имали своите предизвикателства, независимо какво е било времето. Днес обаче чрез интернет, чрез технологиите много млади творци могат да достигнат до своята аудитория. В миналото за който и да е творец е било почти невъзможно да изрази себе си, ако не бъде забелязан от някъде, от някой меценат. Сега творците могат да общуват директно със своята аудитория. Това за мен е прекрасно, тъй като отваря безкрайно много възможности. Иска се само едно – да работят, да не мрънкат и да бъдат инициативни, разбира се.
– Тоест проблемът е в това как виждаме живота и ситуацията, в която се намираме, а оправданието „тука нищо не става“ не важи?
– Разбира се, че не важи. Преди една година бях поканен на едно изключително престижно събитие, което започнах с думи, които повтарям винаги – времената винаги са били тревожни и сложни, въпросът е как реагираме на тях. Всеки днес може да види кризите, трудностите и предизвикателствата, но и всеки може да види необятните възможности, които ни предлага днешното време. Всичко е въпрос на гледна точка!
– И понеже говорим за разделения, вие миналата година анонсирахте, че имате идея за роман, който да бъде свързан с Македония. Докъде стигнахте с идеята и как се развива тя?
– Трябва да подчертая, че идеята за този роман е свързана с историята на моя край, тъй като аз съм от село Кулата, Петричко. Не е в контекста на съвременните проблеми между България и Северна Македония, а по-скоро е един по-обширен поглед върху историята и развитието на Македония, особено в началото на XX век, но пак базирано на историята на моя род. Бавно и внимателно я разработвам и още не знам дали ще се получи нещо от нея, но това е нещо при всеки един писател, предполагам. Започват се различни идеи и не всички достигат до финал. Продължавам упорито, поне това е сигурно.
– В края на миналия месец и началото на този вие направихте една голяма обиколка в Западна Европа и се срещнахте с много българи. Какви са вашите впечатления от духовните търсения на сънародниците ни в Западна Европа? Какво ги вълнува?
– Да, от нашето издателство „Мусагена“ имахме възможноста да обиколим Германия, Люксембург, Чехия, Словакия, Австрия и представихме книгите в тринадесет различни града, като навсякъде имахме среща с българската общност и среща с немскоезичната аудитория, тъй като двата мои романа са преведени и на немски. Това, което вълнува българите зад граница, е същото, което вълнува и българите в България – бъдещето на света, проблеми и предизвикателства. Разбира се, те много се вълнуват от положението в България. Не малка част от тях имат желанието, при едно подобряване на условията в нашата страна, да се върнат в България. Няма особено голяма разлика във вълненията. Вълнуват се и от войната в Украйна, инфлацията, която е голяма навсякъде, макар че там не се усеща така, както се усеща в България. Разбира се, и от бъдещето на България се вълнуват изключително много. Според мен няма значение къде живеят хората, когато става въпрос за българското самосъзнание и мисълта за България, те са част от българското общество и се вълнуват от това, което вълнува и българите.
– Когато честваме празника 24 май накъде трябва да бъде насочен фокусът на вниманието ни?
– При всички положения фокусът трябва да бъде върху реалните неща, с които имаме повод да се гордеем, че сме българи. Ние като всички балкански народи / макар че не е хубаво да се обобщава, но при всички балкански народи го има/, ние сме хора на крайностите. Крайно обичаме да се величаем и крайно да се самокритикуваме, самобичуваме. Всъщност ние сме дали не малко на света, колкото и клиширано да е това изказване. Ние сме и един от най-древните народи и етноси в Европа и в света. Така че фокусът трябва да бъде върху това, че въпреки трудностите, които имаме, въпреки разделението, повод за гордост при всички положения имаме и това е един ден, в който е хубаво да си го припомним. Без излишно самохвалене и биене в гърдите. Има наистина реални неща, с които сме се представили пред света. Светът ни разпознава с тези положителни неща от културата, историята и традициите и това е отново повод да изпитаме гордост на 24 май.
