Десетата юбилейна конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед” с доклади от вицепрезидента Илияна Йотова и ректора на УНСС

Десетата юбилейна конференция „Балканите в ХХI век – българският поглед” на тема „Войната в Украйна и Балканите: геополитически влияния, регионални конфликти, национални интереси“ се проведе с участието на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, която изнесе доклад пред академичната общонст.
Форумът се организира от Центъра за балкански изследвания към УНСС съвместно с Българското дипломатическо дружество, Института по икономика и международни отношения, Националната асоциация за международни отношения и списание „Международни отношения”.
Доклади представиха ректорът проф. д-р Димитър Димитров, посланик Любомир Кючуков и директор на Институт за икономика и международни отношения, главният редактор на сп. „Международни отношения“ г-н Чавдар Минчев и председател на Националната асоциация за международни отношения и студентът от СУ „Св Климент Охридски“ г-н Стилиян Атанасов, победител от предшестващата конференцията Младежка кръгла маса.

Модераторът на събитието и директор на Центъра за балкански изследвания проф. д-р Динко Динков, определи, че няма война, която да не оставя сериозни последици върху развитието на процесите във всички области на обществения живот, създавайки една сурова реалност. „Тя е конкретизация на острите геополитически сблъсъци в съвременния свят. Има сериозна потребност от осмисляне на всичко това“, посочи проф. Динков. „Войната неизбежно оказва силно въздействие върху процесите в Югоизточна Европа и Балканите, които са много чувствителни към всякакви сътресения в геополитически план и сега няма да има изключение, като въздействията идват поради различни обстоятелства.“
Той изведе на предно място въпрос, който смята, че се заобикаля. „Според мен ефектите върху нашия район се определят от обстоятелството, че тази война променя смисъла на съществуване на ЕС. На следващо място ще спомена енергийните дефицити, които променят очакванията за ролята на Балканите в изграждането на енергийна инфраструктура.“ Той отбеляза и респектиращ фактор на Турция, която умело използва ситуацията в своя полза. Проф. Динков увери, че при този капацитет, с който разполага конференцията ще успеят да провокират размишления и да дадат своя скромен принос за по-обективна оценка за процесите, които се случват, а това е необходимо за разработване на състоятелна външна политика.

Г-жа Илияна Йотова, вицепрезидент на Република България определи темата като важна и която не се разглежда често в българската публична мисъл и не се характеризира с разнообразие на гледни точки и различни позиции, а по-скоро „униформено“ се гледа на този въпрос повече от 1 година. „Не съм убедена, че това е добре за нас като общество, защото колкото повече дискусия има толкова по-вероятно е да се намерят разумни решения. Вероятно някой ще ме опонират, че сме членове на ЕС, където се изработват общите решения, позволете ми да не съм съгласна, защото такъв тип разсъждения означава да продължаваме да боледуваме от една доста стара болест, при която очакваме някой на ниво ЕС да вземе решение и разработи готови позиции. Смятам, че трябва да се чува и нашата позиция, да се търсят съюзници и да се усвояват интересите. Днес аз ще черпя знания, аргументи и защита на позиции, защото се намирам сред представителна аудитория с толкова много хора от научните среди и дипломати с много опит“, посочи  вицепрезидента. Тя подчерта важното присъствие на младите хора, защото е важно да се чуе каква е тяхната гледна точка.
„За мен два са основните въпроса – страховете на хората в този регион за последствията от войната, когато тя приключи и дали Западните Балкани няма да станат втори фронт за отваряне на нови и събуждане на стари конфликти. Както и големият страх да не бъдат забравени тези страни и ЕС да насочи цялото внимание към възстановяване основно на Украйна. Къде е мястото и ролята на България в целия този процес?  Трябва да бъдем гарант и помощник на държавите тръгнали по пътя на ЕС“. Тя предлага дискусията да не приключва с тази конференция. И би искала да бъде изкована по сериозна външна позиция на България, която да отчита националните интересите, както и тези на Балканите и да се даде добрия пример.

Ректорът проф. д-р Димитър Димитров представи „Войната и границите на сигурността” и уточни, че темата за войната е огромна и има много специфики. Той очерта 4 важни линии. Първата се отнася за причините за войната, която никой не е очаквал, втората, касае последствията от санкциите към Русия, които започват от 2014 г. след анексирането на о-в Крим и които тя успява да минимизира. Според проф. Димитров причината за войната е в дълбоката трансформация на световния ред, която наблюдаваме.
Третата линия, за която говори проф. Димитров се отнася за ролята на Балканите като припомни ключовите играчи в лицето на САЩ, искащи собствени енергийни проекти, прегрупиране на южния фланг на НАТО, ролята на ЕС, който иска намаляване ролята на Русия, Китай, който засилва присъствието си и в икономическо, и в политическо отношение; Великобритания, Турция и Русия, която цели запазване на икономическото си присъствие, „а при толкова много играчи и интереси, няма как да няма разминавания“, констатира проф. Димитров.
„Последната линия е какво да очакваме и какво да прави България  и дали по-активно да участваме или не в процесите“. проф. Димитров цитира прогнозите на Браян Дженкинс, анализатор от  RAND Corporation – продължаващи сражения, някаква форма на преговори, но реално поддържане на постоянен конфликт, а икономически Русия да завие на изток към Азия.

Победителят от Младежката кръгла маса, която предшества тази конференция г-н Стилиян Атанасов представи „България между чука и наковалнята – мястото на страната ни в новия световен ред”.