Изложбата на Станислав Божанков „За корените“ – живопис, графика, колажи, ще бъде открита с вернисаж на 23 май от 18 до 20 ч. в зала „Пиргова кула“ в Кюстендил.
Станислав Божанков е роден през 1966 г. в Кюстендил. Завършва графика в Академията за изящни изкуства „Ян Матейко“ в Краков, Полша, в студиото на проф. Анджей Пийч. Работи в областта на живописта, рисунката и графиката. Участва в около 400 изложби (биеналета, триеналета, кураторски проекти и др.) у нас и по света. Има 27 международни и национални награди.
Станислав Божанков представя идеята на своята изложба, която може да бъде разгледана до 30 август:
„За корените – като опит за локализация, търсене на идентичност и себеразбиране. Те в действителност са както начало, така и край. По средата събираме знания, анализираме принципи, приоритети, формулираме добро и зло. Крайно, нетрайно, безуспешно… И по човешки грешно…
За корените – праистория, античност, ортодоксия… Мистерии на гласове и заклинания, своеобразни „портретувани“ фосили, архетипни сърца и първични палитри, пещерни метафори на щастието, предлагащи една съзнателна и съзидателна рефлексия за Времето и неговата окончателна и Крайна Безкрайност. И още – вятърът в тревите, възбудата във въздуха, цъфтежът и пчелите, прищявките на бурята в летния следобед… Сред собствените си следи и с пулса на ядрото, вибрациите на частиците, неповторими, но и същите. Отпреди много милиарди години. Непознаваемата физика на Порядъка в материята, нейните състояния в тишината на сътворението и разпада. Състояния квантово-духовни по същност и произход и непроницаемо неразбираеми по смисъл човешки. Материята като структура, живееща сама в себе си, в някаква своя неназоваема концентрация и тъга. Жизненопотребна атмосфера и присъствие в опит за себеоткриване около един прастар извор, от който винаги се пие… Дори не знаейки за това…
За Корените – не толкова в смисъл на личностна или културна традиция, а по-скоро като усещане за съобщност с Хармонията, съобщност със самия себе си, с предчувствията и хипотезите си – преживявани или не, разпознавани или не, въобразявани или не, но винаги вдъхновяващи… Дори не знаейки за това…
За Корените – в опит за създаване (и може би с надежда) на новите очаквания в глобалните предчувствия на човека (за човека), превърнати в универсално разбираеми знаци, символи и кодове. Един (надявам се) искрен и истински път в изследване на глобалнoто чрез локалното.“
