Регулатори в САЩ и Европа се събуждат за нарастващия проблем с изхвърляните дрехи, които задръстват местните сметища и претоварват страни като Гана и Чили. Те все повече искат от модните марки да плащат за него, пише Bloomberg.
Според правилата, които са предложени отделно в Калифорния, Ню Йорк, Швеция, Нидерландия и Италия и се обсъждат също във Великобритания и в ЕС, модните компании ще трябва да финансират програми за рециклиране на текстил, в повечето случаи като плащат за обема от дрехи, който произвеждат. Тези програми за „разширена отговорност на производителя“ (ERP), създадени по модела на програми за други трудни за рециклиране стоки като батерии, матраци и медицински игли, изискват от компаниите да плащат такси въз основа на производството им или да създадат собствени програми за рециклиране.
Отпадъците от модната индустрия е нарастващ и до голяма степен неразрешен проблем. В ЕС текстилните отпадъци възлизат на общо 4 млн. тона всяка година, докато в САЩ достигнаха 17 млн. тона през 2018 г., ръст с 80% спрямо 2000 г. Дрехи, които не се озовават на местните сметища, често се пренасят в големи количества в страни от глобалния юг. В Гана 15 млн. изхвърлени дрехи пристигат всяка седмица, сочат данни на Or Foundation, която настоява за реформиране на текстилните отпадъци.
ERP регулациите целят да направят модните марки част от решението. „Те принуждават компании да обмислят своя отпечатък, да мислят отгоре-надолу и да се запитат колко трябва да произвеждат и как да се уверят, че не трябва в крайна сметка да плащат за това“, казва Бетина Баумгартен, адвокат по модно право и консултант във Fashion CUTS.
Поддръжниците на ERP програмите в текстилната индустрия се надяват, че те ще ограничат свръхпроизводството, ще доведат до иновации в рециклирането и ще насърчат компаниите да произвеждат по-висококачествени продукти. Тези програми вероятно ще бъдат прехвърлени на клиентите, чиято жажда за евтини дрехи задълбочава свръхпотреблението. Но ръстовете на цените „ще трябва да бъдат доста значителни“, за да ограничат серийното пазаруване, казва Нуса Урбанчич, директор на кампаниите в Changing Markets Foundation.
На повечето места, които обмислят ERP програми таксите все още се обсъждат. Но Франция е показателен пример – страната има програма от 2007 г., която основава финансовите задължения на всяка компания на количеството стоки, които тя е произвела предходната година. Стоките са разделени в 107 категории – от дрехи до обувки и бельо, и са допълнително сегментирани по тегло. През 2021 г. са включени над 6000 марки, които са платили такси на обща стойност 51 млн. евро за 2,8 млрд. стоки. Това се равнява средно на около 8500 евро на компания или 0,16 евро на дреха.
Or Foundation отбелязва, че таксите трябва да започват от 0,50 долара на дреха и да стигат до поне 2,50 долара въз основа на разходите за повторно използване и рециклиране на стоката и последиците от разлагането ѝ. По-ниските такси, като налаганите във Франция, „са твърде ниски, за да окажат въздействие на каквото и да е ниво“, казва Лиз Рикетс, съосновател и директор на Or Foundation. Френското правителство призна, че таксите му са твърди ниски. През ноември то нареди на групата, която изпълнява ERP програмата да предложи нови критерии за определяне на цените.
В Калифорния и Кънектикът успехът на ERP програмите за матраци показва, че те може да отклонят значително количество отпадъци. В Кънектикът, където таксите достигат 11,75 долара за матрак, 76% от изхвърлените матраци се рециклират. В Калифорния, която взема от компаниите 10,50 долара на матрак, 1,6 млн. матрака са били рециклирани през 2021 г., което е довело до възстановяването на материали за 90 млн. паунда. 
Дънки втора употреба са оставени на земята преди препродажба на текстилен пазар в Акра, Гана. Снимка: Andrew Caballero-Reynolds/Bloomberg
Модните компании вече започват да се мобилизират около собствените си програми за повторни продажби или продават използвани стоки чрез платформи като ThredUp. Много политики за разширена отговорност на производителите изискват също компаниите да събират използвани дрехи, включително програма, която ще влезе в сила в Нидерландия през юли. Производители на дрехи като Levi Strauss & Co., Madewell, Zara (собственост на Inditex) и Hennes & Mauritz AB (H&M) от години имат програми за доброволно връщане, но не с достатъчно голям мащаб, за да ограничат общите отпадъци.
„Това са изолирани усилия за улавяне на икономическата стойност на висококачествените дрехи, които оставят проблема с други текстилни продукти и материали изцяло неразрешен“, отбеляза Ellen MacArthur Foundation в доклад от 2022 г. „Нужна ни е колективна система и инфраструктура за улавяне на стойността на използвания текстил“.
Рециклирането на текстил е явно привлекателно, но съвременните дрехи, произведени от смесването на хиляди материали, включващи полиестер, еластан, памук, вълна и коприна, са пословично трудни за рециклиране. Сортирането и обработката на използвани дрехи е скъпо и трудоемко начинание, а нужните технологии за рециклиране на дрехи от смесване на различни материали все още са в начален етап на развитие. Това означава, че много дрехи, предавани за „рециклиране“, в действителност се нарязват за парцали.
Някои марки смятат ERP законите за механизъм за споделяне на разходите, който ще помогне за достигане до мащабни решения за рециклиране, казва Джоан Браш, специален проджект мениджър в California Product Stewardship Council, който е помогнал за изработването на ERP закона в текстилната индустрия, обсъждан в щата. Мярката включва грантове и средства за научно-развойна дейност в подкрепа на нови технологии за рециклиране. H&M одобри законопроекта, като заяви, че иска да използва 100% рециклирани или добити по устойчив начин материали до 2030 г., но много от тези материали „все още не са налични в търговската мрежа или дори измислени“.
Lululemon Athletica неотдавна си партнира с базираната в Сидни Samsara Eco, за да превърне изхвърлени дрехи в рециклиран найлон и полиестер. Evrnu, базирана в Сиатъл компания за иновационни материали, също работи за превръщането на изхвърлени дрехи в прежда за нови тъкани. Първият ѝ продукт – Nucycl, произведен от изхвърлени текстилни продукти с 98% съдържание на памук, вече се използва от Zara и Pangaia. 
Снимка: Bloomberg LP
Но превръщането на дрехи с високи нива на полиестер в нови тъкани е както скъпо, така и технологично трудно и може да задълбочи проблема със замърсяването с микропластмаса. „Нужният капитал за създаването на нови решения е значителен. Марките нямат нужните средства за инвестиране. Нямаме иновации в текстилната индустрия за разрешаване на мащабния проблем“, казва главният изпълнителен директор на Evrnu Стейси Флин.
ERP програмите ще подобрят също пейзажа за компаниите за рециклиране, отбелязва Кло Сондър, съосновател и главен изпълнителен директор на SuperCircle, която помага на компании да управляват текстилните си отпадъци. Тези дейности се нуждаят от голямо количество материали, за да стане процесът икономически изгоден. Макар че малки парчета памук от бельо или тениски трудно се съединяват, ERP програмите може да помогнат на компаниите за рециклиране да събират повече изхвърлени дрехи.
Привържениците на програмите казват, че те оказват въздействие и в производствения процес. Препродажбите, наемите и поправките гарантират, че дрехите ще бъдат носени повече преди да влязат в потоците на непотребните вещи, но марките трябва „да преосмислят как създават дрехи, за да разширят повторната употреба и рециклирането по ефективен от гледна точка на цената начин“, казва Рейчъл Кибе, изпълнителен директор на Американската група за кръгов текстил, която се стреми към въвеждането на регулации в текстилната индустрия.
По-добрият дизайн на продуктите, подобрените механизми за сортиране и повечето рециклируеми материали на свой ред ще помогнат да се смекчи бремето за страните от глобалния юг, където повечето влизащи дрехи втора употреба се превръщат в опасен за околната среда отпадък. Но в момента страните, които получават и управляват дрехи, събирани чрез ERP програми не получават никаква финансова подкрепа.
„Ако кризата с отпадъците, която ние от Accra виждаме всеки ден, доказва нещо, то е, че съществуващите дрехи на нашата планета са в абсурден излишък. Ще бъде монументално начинание да поправим щетите за екологията и за това сме тук“, коментира Рикетс.
