Според нов доклад на Международна агенция по енергетика (МАЕ) инвестициите в технологии за чиста енергия значително изпреварват разходите за изкопаеми горива. Причината – загрижеността, свързана с достъпността и сигурността на доставките, предизвикана от световната енергийна криза, засилва импулса за по-устойчиви алтернатива.
От МАЕ посочват, че през 2023 г. глобалните инвестиции в енергетика ще бъдат около 2,8 трилиона долара, от които над 1,7 се очаква да бъдат насочени към чисти технологии – включително възобновяеми енергийни източници, електрически превозни средства, ядрена енергия, мрежи, съхранение, горива с ниски емисии, подобряване на ефективността и термопомпи. Останалата част, малко над 1 трилион, ще бъде насочена към въглища, газ и петрол.
Годишните инвестиции в чиста енергия се очаква да нараснат с 24% между 2021 и 2023 г., благодарение на възобновяемите енергийни източници и електрическите превозни средства, в сравнение с 15% увеличение на инвестициите в изкопаеми горива за същия период. Но повече от 90% от това увеличение идва от развитите икономики и Китай, което представлява сериозен риск от нови разделителни линии в световната енергетика, ако преходът към чиста енергия не се ускори и в останалите региони.
„Чистата енергия се развива бързо – по-бързо, отколкото много хора осъзнават. Това ясно личи от инвестиционните тенденции, при които чистите технологии изпреварват значително изкопаемите горива“, коментира изпълнителният директор на МАЕ Фатих Бирол. „На всеки долар, инвестиран в изкопаеми горива, около 1,7 долара сега отиват в чиста енергия. Преди пет години това съотношение беше едно към едно. Един от най-ярките примери за това са инвестициите в слънчевата енергия, които за първи път ще изпреварят размера на тези в производството на петрол.“
Водени от слънчевата енергия, технологиите за производство на електроенергия с ниски емисии се очаква да съставляват почти 90% от инвестициите в производството на електроенергия. От 2021 г. насам глобалните продажби на термопомпи също отбелязват двуцифрен годишен ръст, а продажбите на електрически превозни средства се очаква да скочат с 1/3 през тази година, след като вече отбелязаха рязък ръст през 2022 г.
Инвестициите в чиста енергия са стимулирани от различни фактори през последните години, включително периоди на силен икономически растеж и нестабилни цени на изкопаемите горива, които породиха опасения за енергийната сигурност, особено след нахлуването на Русия в Украйна. Роля изигра и засилената политическа подкрепа чрез мащабни действия като Закона за намаляване на инфлацията в САЩ и сходни инициативи в Европа, Япония, Китай и други страни, се посочва още в доклада на МАЕ.
В същото време разходите за добив на нефт и газ се очаква да нараснат със 7% през 2023 г., с което ще се върнат на нивата от 2019 г. Малкото петролни компании, които инвестират повече, отколкото преди пандемията, са предимно големи национални петролни компании в Близкия изток.
От МАЕ припомнят, че много производители на изкопаеми горива реализираха рекордни печалби през миналата година поради по-високите цени на горивата, но по-голямата част от тези парични потоци са били насочени за дивиденти, обратно изкупуване на акции и погасяване на дългове – а не обратно като инвестиции в традиционните доставки.
Въпреки това очакваното възстановяване на инвестициите в изкопаеми горива означава, че през 2023 г. те ще бъдат повече от два пъти по-големи спрямо тези, необходими през 2030 г., за да може да се реализира сценария на МАЕ за нулеви нетни емисии до 2050 г. Глобалното търсене на въглища достигна исторически връх през 2022 г., а инвестициите в добива им през тази година са на път да надхвърлят почти шест пъти нивата, предвидени за 2030 г. в сценария за нулеви емисии.
Капиталовите разходи на петролната и газовата индустрия за алтернативи с ниски емисии като чиста електроенергия, чисти горива и технологии за улавяне на въглерод са по-малко от 5% от разходите за добив през 2022 г.
„Най-големият недостиг на инвестиции в чиста енергия е в нововъзникващите и развиващите се икономики. Има и някои светли точки като динамичните инвестиции в слънчева енергия в Индия и във възобновяеми енергийни източници в Бразилия и части от Близкия изток. Въпреки това инвестициите в много страни се спъват от фактори, сред които по-високи лихвени проценти, неясни политически рамки и пазарни структури, слаба мрежова инфраструктура, финансово затруднени комунални услуги и висока цена на капитала“, посочват още от МАЕ. „Международната общност трябва да направи много повече, за да стимулира инвестициите в икономиките с по-ниски доходи, където частният сектор не е склонен да рискува“.
