Кой точно беше Той?

Александър Симов

В българската политическа история рядко сме имали по-нелепо и абсурдно присъствие от това на Петър Стоянов.

Сетих се са за тази фигура от „далечното“ минало, защото тези дни БНТ пусна документален филм за него. Погледах няколко минути и спрях.  Това не е документалистика. Това е опит за агиография на един абсолютно безсмислен човек.

Опитали са се да го изкарат някакъв политически титан, интелектуалец и държавник, но резултатът е карикатурен.

Всъщност целият политически път на Стоянов е ситком. Когато през 1996 година той беше посочен като кандидат за президент на СДС вероятно три-четвърти от българския народ нямаше представа кое е това лице. Измислиха му лозунг „Той е“.

В онзи исторически миг СДС дори да бяха номинирали шимпанзе вероятно щеше да спечели изборите, въпреки че Петър Стоянов като едното нищо щеше да се издъни и в тази задача. За да може да стане президент се наложи КС да удари Георги Пирински в гражданството му и чак тогава пътят към властта беше разчистен.

След това по време на протестите Стоянов беше носен на ръце, но ролята му в разрешаването на кризата беше нулева.

Години след това неговите днешни обожатели се опитаха да пренапишат историята и да го изкарат основен мотор на решението, но ако не бяха Георги Първанов и Николай Добрев, президентът абсолютно нищо не можеше да направи.

Като държавен глава пък си спомняме как мелодраматично припадаше по конференциите на СДС с възклицания „Аз съм седесар!“, въпреки, че би трябвало да е президент на всички българи, а в един момент на безсмисленото си съществуване повярва, че е фактор сам по себе си. В крайна сметка историята ще го запомни като единственият кандидат за президент, който е размахвал разпенено компромати в ефир, за да оттече завинаги в канализацията на историята.

Героизацията на Стоянов е тъжен симптом на българския хаос. Една обществена телевизия би трябвало да обясни как точно е избрала този президент за възхваляване, а не някой друг. И ако искат истински филм би трябвало поне да пуснат някой от неговите критици. Защото Стоянов не е светец, нито ходещ ангел. Прегрешенията му продължават да гноят във виновното минало.

Навремето придворната журналистика гласува, че той е „политикът на столетието“. Точно четири години по-късно никой не си спомняше за него.

И сега няма кой да си спомня, ако не беше БНТ. Поне старите птеродактили на СДС са пуснали някоя сълза пред екрана…

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *