П. Точарова: Изкуственият интелект не може да носи авторски права

Петя Точарова е изпълнителен директор на Българската асоциация на музикалните продуценти /БАМП/. Тя е юрист с повече от 25-годишен опит на европейско и глобално ниво в областта на културата, по-специално в областта на авторското право и сродните му права, културните индустрии и културните политики.

Част от публичния домейн или под закрилата на авторскоправна регулация са произведения (мелодии, текстове, картини), създадени от изкуствен интелект чрез генеративни техники?

– По принцип не, когато има човешки творчески принос. Много ограничени са случаите, при които произведение може да бъде създадено чрез използването на модели с изкуствен интелект без какъвто и да е човешки принос, който обикновено се изразява във формулиране на задание /prompt/, серия от инструкции, допълнителни изисквания, промени на крайния продукт и пр. Свързани с това са много важните въпроси доколко конкретният човешки принос може да се счита за творчески и оригинален, и доколко така създаденото произведение нарушава или не авторски права, принадлежащи другиму. Например, ако зададем на машината задачата да ни създаде „картина по Лушън Фройд“ или „музика в стила на Джъстийн Бийбър“, много трудно ще бъде да се приеме,  че става въпрос за оригинален човешки принос.

Офисът за авторско право на САЩ посочва в скорошен доклад, от средата на март 2023 г., че анализът доколко създадени с помощта на ИИ произведения могат да се ползват от авторскоправна защита, ще бъде „задължително индивидуален за всеки отделен  случай“  и че всеки, които регистрира в Офиса такива произведения, трябва да посочи кои елементи са създадени от човек и кои – от ИИ. Ако това не бъде посочено, ще бъде отказана регистрация.  Дали произведението да бъде защитено от авторско право, ще зависи от конкретните обстоятелства, включително „как оперира съответният модел с изкуствен интелект“ и „как е използван той в създаването на окончателното произведение“.

Що се отнася до музикалната индустрия, тя стои твърдо на принципа, че творецът – човек е в нейната основа и че авторското право съществува, за да закриля, мотивира и възнаграждава човешкото творчество, умения и труд, а не продукти на ИИ, генерирани единствено от машини.

Ако произведенията са под закрилата на авторското право и сродните му права, за кого възникват те?

– Съгласно българското законодателство, а и повечето от чуждите закони с малки изключения, правата възникват за автора със създаването на произведението /чл. 2 от ЗАПСП/ – в случая този, които има принос за създаването на ИИ-генерираното произведение.

Съществува ли хипотеза, според която изкуственият интелект е носител на права? Какви правни въпроси би повдигнала тази хипотеза?

– Авторското право е центрирано върху човешката креативност и практически няма хипотеза, при която неодушевени предмети или напр. животни могат да бъдат носители на авторски права. Например една интересна история за селфито, направено от един макак в Индонезия, и последвалия дългогодишен авторскоправен спор, който приключва с ясно заключение на Офиса за авторско право на САЩ, че макакът не може да бъде считан за автор.

Предвид технологията за извличане на данни, която се използва от изкуствения интелект, възможно ли е нарушаване на авторски и сродни права на други творци при създаването на тези произведения? Тоест, ако изкуственият интелект създава ново произведение, извличайки данни от други творби, които са обект на закрила, нарушават ли се правата на техните автори?

– Напълно е възможно и дори е много вероятно, но зависи от конкретния случай и подлежи на доказване. В посочения пример по-горе с художника Лушън Фройд и музиканта Джъстин Бийбър, генерираните от изкуствен интелект произведения биха представлявали най-вероятно производни произведения, и в този смисъл биха нарушили правата на оригиналните творци, ако последните не са разрешили създаването на производни произведения. Друг би бил въпросът, ако заданието е много по-детайлно и нюансирано и не се ограничава до един-единствен творец или стил, така че създаденото произведение да не може да се счита като производно на конкретно друго защитено произведение, за което би било необходимо съгласието на неговия автор.

Това обаче е само част от поредицата сложни въпроси за приложимостта на авторскоправната закрила при извличането на данни. Необходимо ли е да се получи съгласие от носителите на права, чиито произведения се използват от компаниите за „обучаването“ на изкуствения интелект? Ако да, кога трябва да се получи то – преди „обучението“ на ИИ или след като започне неговото комерсиално използване? Кой би бил всъщност нарушителят – компанията, която разработва изкуствения интелект или ползвателят/създател? 

– Някои твърдят, че е необходимо да се приложат съществуващите изключения от АП, тоест да не се изисква съгласие и заплащане към оригиналните автори, и дори да се въведе специално ново изключение от изискването за закрила на АП, тъй като било практически невъзможно да се получат лицензи за толкова огромни масиви от защитено съдържание. Но мнозинството са на обратното мнение, което ни изглежда много по-консистентно и базирано в принципите на авторското право. Няма абсолютно никаква причина музикалната, филмовата или други творчески индустрии фактически да „субсидират“  разработчиците на ИИ, предоставяйки им безплатно огромни масиви от творческо съдържание. Изтъкнатите чисто технически причини не би следвало да се използват като основание за освобождаване на компаниите, развиващи модели с изкуствен интелект, от задължението да получат разрешения и лицензи от авторите и носителите на сродни права, по съответните предвидени в законите начини. Тази позиция демонстрира не толкова техническата невъзможност на компаниите за изкуствен интелект, а по-скоро липсата  на желание и интерес от тяхна страна да овъзмездят оригиналните творци, без които техните модели не биха могли да съществуват. Техническите проблеми са преодолими, дори и за това да са необходими време и усилия.

Доказателство за това е опитът на музикалната индустрия, която успя да се справи с огромните масиви от музика на МР3 от времето на Napster и бума на музикалното пиратство в началото на 21 век и да канализира това явление, (което изглеждаше неуправляемо и необратимо и също беше рожба на развитието на технологиите) чрез легални формати, като например Spotify и Deezer, при спазване на правилата на авторскоправното законодателство. Като положителна тенденция може да се отбележи и фактът, че някои стартъпи и нови компании за развитие на изкуствен интелект си дават сметка, че трябва да намерят модел за работа, при който не се нарушават авторски права и започват да разработват механизми за това – от законно лицензиране на съдържание, през използване на свободно от права съдържание (например с изтекли права), до използване на съдържание, създадено  специално за „обучение“ на ИИ.

Регулира ли се това в ЕС и/или други юрисдикции? В каква степен авторскоправната рамка в ЕС е актуална спрямо настоящето развитие на изкуствения интелект? А тази в България?

– Правото винаги следва технологията. Това е особено валидно за закрилата на авторските права, като най-ярко се демонстрира от развитието на  технологиите през 20 век и последващите промени в авторскоправното законодателство (начало на механично възпроизвеждане – грамофон, плочи, ролкови магнетофони, видеозаписи, директно инжектиране, сателитна и кабелна телевизия, интернет, МР3 и пр.) Важно е обаче да се отбележи, че развитието на регулаторната рамка не променя дълбоко правната същност на основополагащите принципи и права, а по-скоро ги адаптира към новите технологии и начини на използване.

На много от зададените въпроси относно генерираните от ИИ произведения или продукти не може да бъде даден еднозначен отговор. Нито правната доктрина е единна по всички аспекти, нито пък в Европа или в света съществува хармонизирана специфична законодателна рамка, а е още много рано (а също и твърде скъпо за авторите и правоносителите), за да се е натрупала съдебна практика, която да даде ясни и категорични отговори на всички въпроси, които  поставят генерираните от изкуствен интелект продукти. В този смисъл отговорите могат да се базират единствено на тълкуване и интерпретация на действащите правни норми и принципи, съобразно юрисдикцията.

Що се отнася до ЕС, той има желанието да играе водеща роля в областта и на използването на изкуствения интелект, и на регулацията му. В момента в ЕС е в процес на обсъждане предложение за т.нар. Акт за изкуствен интелект, който  прави опит да регулира многобройните аспекти на ИИ – от много важните етични аспекти, през оценка на рисковете, до чисто техническите и практически аспекти, без да се фокусира специално върху АП. Важно е да се отбележи обаче, че спазването на основните човешки права е изведено като основен принцип и предпоставка за развитието и използването на ИИ. А авторското право е едно от тези основни човешки права, съгласно чл. 27 ал.2 от Универсалната декларация за правата на човека.

От гледна точка на музикалната индустрия ни се струва все още рано да се пристъпва към приемане на нови авторскоправни норми, свързани с генерирано от изкуствен интелект съдържание, тъй като самата технология е все още в процес на развитие и с едно набързо прието законодателство съществува голям риск да не се отрази реалното развитие на нещата и да се стигне до неподходящи решения. В същото време, индустрията съвсем ясно е изразила своето мнение, че няма никаква причина да не се спазват съществуващите правни норми и да се нарушават правата на продуцентите и изпълнителите, чрез масово използване на тяхната музика, за „трениране“ на машините с ИИ. Творческият сектор е на твърдото мнение, че обучение на модели на изкуствен интелект не може да се извършва без съответно лицензиране и справедлива компенсация. Още нещо, от изключително значение ще бъде правителствата да не създават специални законови изключения от защитата на авторското право във връзка с изкуствения интелект. ИИ трябва да се използва отговорно и да не ерозира културата и правата на творците.  Лансираната през март 2023 г. глобална кампания HUMAN ARTISTRY, към която БАМП се присъедини, очертава седемте основни принципа, на основата на които трябва да се изгради рамката, регулираща авторските и сродните права по отношение на изкуствения интелект.

По какъв начин може да бъде използван изкуствения интелект за подобряване на защитата на правоносителите?

– За музикалната индустрия използването на ИИ увеличава многократно възможностите за разпространение на музика и подобрява възможностите за монетизиране на творческо съдържание. В дигиталната среда днес, в която в стрийминг платформите се качват по 100 хил. парчета ежедневно, алгоритмите, базирани на ИИ, са от изключително важно значение за идентифициране на авторите и носителите на права и за разпределяне на дължимите им суми. Без помощта на ИИ, ситуацията за правоносителите би била коренно различна.

Доклад на Европейската служба за интелектуална собственост от 2022 г. хвърля светлина върху многобройните способи, по които ИИ може да бъде използван както за подобряване на защитата на авторски права, така и за тяхното нарушаване. Интересно е, че в някои случаи една и съща технология за изкуствен интелект може да бъде използвана както от дигитални пирати, така и срещу тях. Например могат да се използват ботове с изкуствен интелект, за да идентифицират в социалните медии онези компоненти на дълбоките фалшификати, които представляват нарушение на авторски или сродни права. В този смисъл, изкуственият интелект може със сигурност да се използва за подобряване на разкриването, а дори и на прогнозирането, на нарушения на авторски и сродни права.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *