Индексът на административния капацитет на държавната администрация (ИАКДА) за 2022 г. е 104,65, за разлика от 2021 година, когато е бил 109,2. Това съобщи проф. д.н. Борислав Борисов – автор на националното проучване на административния капацитет на държавната администрация. Той представи резултатите от изследването в Голямата конферентна зала на Университета за национално и световно стопанство.
Проучването се подпомага от УНСС, Стопанската академия „Д. А. Ценов” – Свищов и Института по публична администрация към Министерския съвет. Изследването се провежда за шести пореден път, като тази година са участвали 54 администрации. Присъстваха представители на министерства, държавни агенции и институции и на университетите – УНСС, СА „Д. А. Ценов” – Свищов, СУ „Св. Климент Охридски“ и други.
В началото приветствени думи отправиха ректорите на двата университета, участващи в изследването. Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров изтъкна: „Това изследване, освен че е интересно, е изключително важно. То показва ролята на научните изследвания за подпомагане на практиката, в случая на държавната администрация. Малко се подценява ролята на публичната администрация, намаляват се бройките за прием, а трябва да се отчита, че развитието на икономическите и социални процеси, на чуждестранните инвестиции, на всички процеси, зависят от административния капацитет“. Той подчерта, че понякога много добри управленски решение се провалят заради лоши административни мерки.
„Проучването, на което съдействат двете важни икономически висши училища в България УНСС и СА „Д. А. Ценов”, е пример за още една добра колаборация между двата университета, в които се обучават студенти, докторанти по публична администрация и ние сме пряко засегнати от тяхната успешна реализация“, каза ректорът на СА „Д. А. Ценов” – Свищов проф. д-р Марияна Божинова.
Проф. д.н. Борислав Борисов представи резултатите от изследването като акцентира, че през 2022 г. е отбелязан сериозен регрес в капацитета на администрацията. „Администрацията е една консервативна система, но въпреки това тя се променя. Нашата амбиция е да измерваме тази промяна и доколко тя може да предоставя едно добро управление. През 2022 г. оценките на административния капацитет на държавната администрация са по-лоши, отколкото през предходната 2021 г.“, каза той.
„Ако през 2017 г. сме възприели за база 100, през следващата 2018 г. индексът на административния капацитет е бил 104.42. През следващите години той е растял, достигайки до 109.21 през 2021 г. Сега имаме регрес – спад до 104.65. Доближава се до това, което е било през 2018 г. Това е една оценка за качествените промени, които настъпват в администрацията. Тук имам предвид министерства, агенции, държавни комисии, областни и общински администрации“, обясни изследователят.
За да се изчисли ИАКДА са били оценени дейността като: планиране на дейността на администрацията, влиянието на политическата среда върху нейната работа, стила на ръководство, кадровата политика, финансовото състояние и бюджетната политика, вътрешния контрол, готовността за партньорство с други организации и обществени съвети, откритост, прозрачност и достъпност и други.
Изследването обхваща 54 административни структури, в т.ч. министерства, държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни агенции, административни структури към Министерския съвет и такива към Народното събрание, областни и общински администрации и специализирани териториални администрации.
Високи оценки администрацията получава в областите достъп до обществена информация; управление на риска; планиране на дейността и система за защита на личните данни.
Ниски оценки се дават на:
- Липсата на практика за извършване на оценки на въздействието като инструмент за измерване на дългосрочния ефект от въвеждането на нови регулации и осъществяването на политики, в т.ч. анализи на данъчната и административна тежест;
- Спазването на лична почтеност и професионална етика от служителите и ръководствата на административните органи, което не е на необходимото ниво;
- Прилагането на форми на публично-частно партньорство и аутсорсинг на дейности на външни изпълнители;
- Адекватността на броят на служителите в отделните административни звена на осъществяваните функции и голямото текучество;
- Констатирането на несъответствия при поемане на финансови задължения и извършване на разходи, тъй като те не се документират и не може да се посочи точният им брой и размер;
- Отрицателно въздействие на липсата на редовно правителство и постоянно действащо Народно събрание през 2022 година;
- Прилагането на принципите и критериите за устойчиво развитие;
- Ясното регламентиране на бюджетната процедура, главно в изпълнителните агенции, административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт към Министерския съвет, областните администрации и специализираните териториални администрации;
- Осигуряването на равни възможности на хората с увреждания;
- Прилагането на системи за самооценка на дейността и
- Работата по стажантски програми и приемането на студенти на стаж в администрациите.
Причините за този спада на административния капацитет се крият в множеството кризи, съпътствали страната през изминалата 2022-ра година – външно-политическа, свързана с войната в Украйна, вътрешно-политическа, свързана с невъзможността да управлява редовно правителство с постоянни приоритети и липса на Народно събрание, а от тук и забавяне приемането на важни за страната закони, енергийната криза, високата инфлация през 2022 година и продължаващата пандемия от Ковид-19. Друга група причини могат да се търсят в забавяне процесите на модернизиране на държавната администрация. Отдавна вече не действа Стратегията за модернизиране на държавната администрация 2003-2006, а също и по-новата Стратегия за развитие на държавната администрация 2013-2020. Разработена е актуализирана версия на Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г., в която се предвижда изготвяне на секторни стратегии за развитие на електронното управление в 23 области, но такива има само сектор „Правосъдие“, Агенция „Митници“ и Националния осигурителен институт.
Всичко това показва, че усилията за модернизиране на държавната администрация не трябва да приключват с изтичане срока на даден документ, а да са постоянни и заложени като цели в специални стратегически документи, чието постигане да бъде осезаемо за обществото.
Докладът от изследването е в обем от 56 страници и дава подробни обяснения за нивата на административен капацитет на държавната администрация по групи администрации и по области на административен капацитет.
