През лятото много хора търсят прохлада в гората. Доказано е, че там въздухът е по-наситен с кислород, а миризмата на бор съдържа фитонциди, които намаляват нивата на кортизол. Звукът на пеещите сред клоните птици подобрява настроението ни, а вечерните щурчета ни карат да се чувстваме по-спокойни. Разходки сред природата, на къмпинг с палатки, надъхващи преходи или просто на пикник през уикенда – много са идеите за отдих на свеж въздух сред дърветата и зелената растителност.
Ценни съвети и полезни идеи по темата ни споделят двама лесовъди с дългогодишен и богат професионален опит – Милен Игнатов, който има 21 години стаж, и Десислава Цвяткова с 13 години стаж в познаването на всички горски тайни по нашия край. И двамата са завършили специалност „Горско стопанство“ в Лесотехническия университет в София.
– С какво трябва да заредим раницата си, ако планираме да изкараме цял ден сред природата? Освен с вода, сандвичи и швейцарско ножче, които на мен ми хрумват веднага?
– Милен: – Да – вода, достатъчна за целия ден, и храна. Ножчето е полезно в някои ситуации, може не винаги да ни потрябва, но е хубаво да е под ръка. Друго полезно е репелент против кръвосмучещи насекоми, като кърлежи и комари – в момента на пазара има богат избор от продукти, а има и варианти да си приготвиш сам репелент от изцяло растителни съставки. Добре е да се вземе и аптечка, или поне нещичко за оказване на първа помощ, като препоръчвам в нея да има и противоалергични медикаменти, особено ако има алергични към ужилвания от пчели и оси хора. Тук е добре да отбележа, че в горите често се срещат стършели, като ужилването от тях може да доведе до някаква форма на алергична реакция и у неалергични хора, така че бъдете особено внимателни, ако видите “огромни оси”.
Друго важно е зареден телефон, който, аз лично препоръчвам, да е на режим “Без звук”, за да се потопиш максимално в природата и да избягаш от цивилизацията по-качествено. Облеклото също е важно – дрехите трябва да са съобразени със сезона и мястото, на което ще се разхождате. Обувките трябва да са удобни и пак съобразени с терена и времето. Ако ще се посещава по-пресечен терен, е добре те да са по-високи и да придържат глезена. Може би това е основното – всичко друго като слънцезащита, кърпички, глезотийки за хапване са по лична преценка, но едно от важните нещата, което не бива да забравяме, е, когато си тръгнем от гората всички боклуци да си ги вземем в раницата и да си ги отнесем обратно с нас, защото на природата не са ѝ нужни. Нали знаете “Който обича гората – боклука в торбата!”.
– Къде можем да палим огън и какво трябва да знаем за рисковете от летни пожари?
– Деси: Всяка година областният управител обявява пожароопасен сезон, с което се налагат по-строги режими по отношение на паленето на огън в гората. Например забранява се паленето на огън на по-малко от 100 м от границите на горските територии. Тази година за област Русе сезонът е до 31.10.2023 г. Това не се прави с цел да се ограничат приятното прекарване и сочните мръвки в гората, а защото рискът от бързото развитие и разпространение на пожари през топлите месеци е изключително висок. През последните години ежегодно имаше сериозни пожари в горите, които изискваха огромен ресурс за потушаването им, генерираха големи щети и за съжаления някои от тях взеха човешки жертви.
Като цяло паленето на огън в гората е забранено, освен в обособените и обезопасени за това места. Това са огнища, които са вкопани леко в земята и са оградени с венец от камъни, около тях мястото в радиус поне от около метър трябва да е почистено от треви, клони и други лесно запалими вещества и предмети. Огънят не бива да се оставя без надзор и задължително трябва да се изгаси, когато си тръгвате от мястото, като се залее обилно с вода или се затрупа добре с пръст или пясък.
Както казах, рискът от летни пожари е изключително висок, тъй като обичайно вследствие на силното слънце и липсата на валежи е нужно много малко, за да тръгне пожар. За това трябва и всички посетители в природата да са изключително внимателни – не трябва да се изхвърлят фасове, особено незагасени, стъклени бутилки и трябва да се спазват всички противопожарни изисквания в горите. Важно е да не се проявява никаква небрежност, да не се пали огън при силен вятър, също така да не се оставят деца да си играят с огън, кибрити и запалки и т.н.
Разбира се, има и ситуации, в които огънят вече е започнал, поради една или друга причина, и ние го констатираме. В такива случаи действията, които трябва да предприемем са: на първо място да преценим ситуацията, особено, ако пожарът е голям, и да се отдалечим от мястото на горене в посока обратна на посоката на разпространение на пожара, така че да осигурим собствената си безопасност и чак след това да сигнализираме на телефон 112. Ако човек няма опит, по-добре да не предприема пожарогасителни действия.
– Какви други рискове грие гората? Например да бъдем изненадани от змия? Какво би следвало да направим в една такава ситуация?
– Деси: Риск от поява на диви животни в гората винаги има, все пак ние навлизаме в техния дом и за това не бива да ни изненадва появата на змия или друго диво същество. Като цяло, самите животни също предпочитат да не се срещат с нас, хората, така че и те се отдалечават още като ни усетят, но някои предпочитат да се стаят, докато опасността отмине.
Вероятността диво животно да ни нападне или да агресира спрямо нас е когато го изненадаме внезапно, когато е ранено или когато иска да предпази малките си. Ако все пак някое животно се изпречи на пътя Ви, е най-добре да не го безпокоите. А ако това е змия и тя е спокойна, и не е изправена главата ѝ нагоре – просто я заобиколете или я оставете да се отдалечи сама, ако вече е тръгнала да се оттегля. Добре е отдалечаването от диви животни, които Ви се струват опасни, да се случва по начин, по който имате визуален контакт с животното. Добре е да се движите основно по пътищата и почистените пътеки, на които имате добра видимост и да виждате къде стъпвате, за да избегнете непланирани, внезапни срещи.
– Как да разпознаем отровните змии? И какво да правим, ако бъдем ухапани?
– Милен: Отровните змии, които се срещат по нашия край, са усойницата и пепелянката. Най-основно те се различават от неотровните змии като смоците по това, че имат характерни зигзагообразни шарки по гърба си, макар че при Усойницата се срещат и по-тъмни индивиди, при които шарката не си личи. Обичайно те са с по-къси тела, а също така и формата на главата им е по-триъгълна. При пепелянката има и характерно рогче на върха на носа ѝ.
В България това са двете най-отровни змии. Ефектът от тяхното ухапване върху човешкия организъм може да е различен и зависи най-вече от здравословното състояние, възрастта и килограмите му. Но, за да не рискувате собственото си здраве, ако бъдете ухапани, със сигурност е добре да се пристегне крайника над ухапаното място, така че да се ограничи донякъде разпространението на отровата, можете да пробвате да изцедите мястото на ухапването, но само с ръце – без изсмукване на отровата, и да се отправите по най-бързия начин към спешна помощ. Като това е съвсем базисно като информация. Също така е добре, ако имате възможност да разгледате или снимате змията, за да може да се идентифицира по-точно вида ѝ, тъй като е важно за противоотровата, която ще ви бъде поставена. Препоръчвам за оказване на спешната помощ да се избират областни болници или големи болнични заведения, тъй като в по-малките населени места често липсват противоотрови.
– Има една хубава българска поговорка „Който го е страх от мечки, не ходи в гората.“ Можем ли да я приемем буквално? Какви диви животни има в нашата местност?
– Милен: Можем да я приемем и буквално, и преносно, зависи от контекста – това му е хубавото на нашия език. Но в нашия случай – който го е страх от мечки, може спокойно да се разходи в горите по беленския край, защото тук мечки няма. За сметка на това се срещат много други животни като благороден елен, сърна, дива свиня, от хищниците – чакал, вълк (макар и рядко), лисица, дива котка. Можете да видите също язовец, порове, бялки, златки, зайци, различни гризачи, влечуги, земноводни и др., покрай реките – нутрии, видри, а отскоро и бобри, много видове птици, пеперуди и насекоми. Животинското биоразнообразие по нашия край е богато и ако сте късметлии, можете да имате случайни срещи в горите с тях.
– И като сме започнали с поговорките, да припомня и „Опознай родината, за да я обикнеш“. Дайте ни идеи за интересни места за разходка и излет в нашия край!
– Деси: По нашия край на разстояние само на 30-40 минути с кола мога да препоръчам Природния парк “Русенски лом”, който предлага условия както за интересни и красиви места за разходка по Поломието, така и за културно-исторически туризъм с обекти като крепостта Червен и множеството скални църкви. Друго място, което можете да посетите, е Пещера “Орлова чука”, през която преминава и екопътека за с. Пепелина и по поречието на река Черни лом.
Иначе няма беленчанин, който да не знае за Беленската гора и че до там разходката е приятна и ненатоварваща, и е като спасителен пояс за бързо бягство сред природата, когато не ни се пътува надалече.
– Милен: Искам да обърна внимание, че Беленска гора е ловностопански участък към ДЛС “Дунав” – Русе и понякога достъпът до гората е ограничен поради ловните излети и най-вече сватбуването на елените. Като цяло е добре да се знае, че горите и почти всички земи, извън границите на урбанизираните територии, са ловни площи – места, в които се ловува и в дните обявени за ловни за групов лов (почивните дни от октомври до средата на януари), като има и индивидуален лов, туристите и хората посещаващи гората, трябва да са по-внимателни и дори е желателно да са облечени с по-ярки дрехи, за да се избегнат инциденти.
– Вие сте завършили курс по горска педагогика. Защо е важно за децата да познават гората и да прекарват повече време сред природата?
– Деси: Децата е важно да познават гората поради много причини, но това далеч не важи само за децата, както и самата горска педагогика не е само за деца. Тук ще изредя само някои от позитивите: за да я обикнат и да не ги е страх от нея; за да знаят как да са адекватни, когато я посещават; за да знаят как да я пазят и съхраняват; за да познават процесите, които се случват в нея и да познават ролята на човека, и в частност на лесовъда в гората.
А времето, прекарано сред природата, е здравословно, обогатяващо, лечебно, заземяващо, пречистващо, интересно и може да е много забавно, бих допълнила и магично. Така че ако някой все още се чуди накъде да поеме през следващия уикенд с деца или без, нека не се колебае и да избере своя начин за връзка с природата, и да я посети с уважение и любов, а тя ще му отвърне с много красоти и вълшебства.