На мускули и вятър. Как се обикаля светът за 7 години

През лятото канадският пожарникар Маркъс Пуконен вероятно ще се върне обратно в родния си град Торонто. Това ще е голямо събитие за него, тъй като не е бил у дома си от седем години. През цялото това време Пуконен обикаля света, но не със самолет, кораб и кола, а по съвсем остарял, за някои дори примитивен начин. Той използва единствено собствените си сили и понякога природните. Иначе казано – на мускули и вятър.
През тези седем години канадският приключенец се е движил пеша, с лодка, с кану, с колело, триколка, ски и май всичко останало, с което може да се справи една човешка сила без нужда от двигател. Приключенията си документира в Instagram профила си Routes Of Change.
Досега е прекосил 29 държави с надеждата, че акцията му ще подкрепи идеите за устойчиво развитие и ще обърне внимание на проблема със замърсяването на околната среда.

„Без самолети, без влакове, без коли. Дори и без асансьор“. 
Така Пуконен описва пред CNN приключението си. Когато тръгва да обикаля света по този начин, той не е новак в занаята. Плувал е по река Мисисипи, използвайки само падъл борд, печелил е и няколко състезания. Когато обаче разбира, че на баща му му остават само няколко седмици живот, той решава да тръгне по света.

„Борехме се един горски пожар, когато баща ми се обади и каза, че е диагностициран с левкемия. И аз просто се запитах какво бих направил, ако знаех, че моето време е преброено, как бих живял, за да не съжалявам“, спомня си той.

След като баща му си отива Пуконен започва сериозна подготовка за пътуването. Преди да тръгне обаче минават още седем години. Днес той обяснява, че е искал да направи документален филм и дори се записал да учи, но не успял да събере достатъчно пари. Той намира една неправителствена организация, която финансира инициативи за опазване на околната среда. След няколко седмици тръгва от Торонто. Датата е 13 юли 2015 г.
„Тръгнах от улицата, на която съм роден. След това нещата се превърнаха в лудост“, описва той емоционалното си състояние.
Последователно той преминава с триколка през няколко канадски провинции. После кара ски през Британска Колумбия, гребе до Вашингтон, стига с платноходка до Хавай, минава с колело през Макао и Виетнам и с каяк стига в Индонезия.
„Аз не съм против двигателите и моторите“, казва той и се учудва, когато го критикуват за изостаналост.
„Хората забравят, че само пред 150 години не сме имали двигатели. И съм изумен, че някои се учудват от действията ми. Ние сме оцелявали и сме живеели живота си без двигатели“, казва той.
Пътуването му се финансира предимно с дарения, макар че има един официален спонсор. Някои компании му помагат с оборудване.
facebook.com/markuspukonen
През април 2021 г. той плава от Индия до Сейшелите. Тогава вече си има компания – приятелката му, с която се е запознал в Индия по време на ковид мерките, когато придвижването е силно ограничено. След това двамата плават до Танзания, Мозамбик и Южна Африка. После той тръгва сам към Карибските острови и Флорида, а след това заминава за американския щат Джорджия.
В момента прекосява щата с колело и се очаква съвсем скоро да продължи пеш през планините Апалачи. След това може да се насочи към Ню Йорк или към Торонто.
Равносметката на пътешественика днес е следната – макар че е използвал почти всяко превозно средство без двигател, той харесва най-много пътуването по вода. Казва, че е успокояващо. Любимият му транспорт е падъл бордът.
Като най-трудно Пуконен определя пътуването със ски през Британска Колумбия.
„Трудно е да спиш на студа. Когато приключих, си казах, че никога повече няма да направя нещо такова“, спомня си той.
Сега се е съсредоточил към завръщането си в Канада, където не е бил отдавна. Казва, че това е много специален момент за него и може дори да заплаче.
Иначе планира да напише книга. За да разкаже на всички как се обикаля светът само на мускули и вятър.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *