Защо буквата X стана най-мистериозната

Х отбелязва неизвестното в алгебрата – но произходът на X е математическа загадка, казва математикът Питър Шумър, който се опитва да се ориентира в заплетената история на буквата, превърнала се в мания и за Илон Мъск

Въпреки че x е една от най-малко използваните букви в английската азбука (а и в българската), тя се среща в цялата американска култура – от супергероите X-Men на Стан Лий до телевизионния сериал „Досиетата Х“. Буквата X често символизира нещо неизвестно, с атмосфера на мистерия, която може да бъде привлекателна – погледнете само илон Мъск със SpaceX, Model X на Tesla, а сега и X като ново име за Twitter.

Най-вероятно сте запознати с X от часовете по математика. В много задачи по алгебра X се използва като променлива, която замества неизвестна величина. Но защо буквата X е избрана за тази роля? Кога и къде е възникнала тази конвенция?

Ентусиастите в сферата предлагат няколко различни обяснения – някои се позовават на превод, други посочват по-скоро типографски произход. Всяка от тези теории има известни достойнства, но историците знаят, че е трудно да се каже със сигурност как X е получил ролята си в съвременната алгебра.

Древни неизвестни

Алгебрата днес е дял от математиката, в който с помощта на аритметиката се борави с абстрактни символи, за да се решават различни видове уравнения. Но много древни общества са имали добре развити математически системи и познания без символно записване. Цялата древна алгебра е била реторична. Математическите задачи и решения са били изцяло изписани с думи като част от малка история, подобно на задачите с думи, които може да видите в началното училище.

Древноегипетските математици, които може би са най-известни с геометричните си постижения, са имали умения да решават прости алгебрични задачи. В папируса „Ринд“ писарят Ахмес използва йероглифа „аха“, за да обозначи неизвестната величина в алгебричните си задачи. Например в задача 24 се пита за стойността на аха, ако аха плюс една седма от аха е равна на 19. „Аха“ означава нещо като „маса“ или „купчина“.

Древните вавилонци от Месопотамия са използвали много различни думи за неизвестните в своята алгебрична система – обикновено думи, означаващи дължина, ширина, площ или обем, дори ако самата задача не е била геометрична по природа. Една древна задача включвала две неизвестни, наречени „първото сребърно нещо“ и „второто сребърно нещо“.

Математическото знание се развива донякъде независимо в много страни и на много езици. Ограниченията в общуването не позволили незабавното стандартизиране на нотацията. Въпреки това с течение на времето се наложили някои съкращения.

В една преходна синкопирана фаза авторите използвали някои символични обозначения, но алгебричните идеи все още били представяни предимно риторично. Диофант Александрийски използва синкопирана алгебра в голямото си произведение “Аритметика”. Той нарича неизвестното „аритмос“ и използва архаична гръцка буква, подобна на s, за да го обозначи.

Индийските математици също имат своя принос в алгебрични открития като разработват съвременните символи за всяка от десетичните цифри. Един от особено влиятелните индийски математици е Брахмагупта, чиито алгебрични техники могат да се справят с всяко квадратно уравнение. Името на Брахмагупта за неизвестната променлива е yãvattâvat. Когато са били необходими допълнителни променливи, той е използвал началната сричка на имената на цветовете, например kâ от kâlaka (черен), ya от yavat tava (жълт), ni от nilaka (син) и т.н.

Ислямските учени превеждат и съхраняват голяма част от гръцката и индийската наука, която има огромен принос за световните математически и технически познания. Най-известният ислямски математик е ал-Хорезми, чиято основополагаща книга “Китаб ал-джабр уал-мукабала” е в основата на съвременната дума „алгебра“.

Дори и произходът на X в алгебрата да е неясен, има някои случаи, в които историците знаят защо се използва X. Х в Xmas като съкращение за Коледа определено идва от гръцката буква χ. Гръцката дума за Христос се пише χριστοσ и означава „помазан“. Монограмът χ се използва като съкращение за Христос както в римокатолическите, така и в източноправославните писания, датиращи от XVI век.

Съществуват и някои контексти, в които X е избран специално, за да обозначи нещо неизвестно или допълнително, като например когато немският физик Вилхелм Рентген случайно открива рентгеновите лъчи през 1895 г., докато експериментира с катодни лъчи и стъкло.

Но има и други случаи, в които учените могат само да гадаят за произхода на ролята на X, като защо X маркира пиратските съкровища. А има и други контексти – като афинитета на Елон Мъск към буквата – което може и да е просто въпрос на личен вкус.

Източник: The Conversation

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *