Един от най-важните уроци от световната финансова криза през 2008 г. беше, че финансовите модели не винаги работят. Идеята, че можете да хвърлите хиляди променливи в алгоритмична „черна кутия“, да ги объркате с милионите позиции, заемани ежедневно от банките, и да екстраполирате от всичко това проста и лесна за разбиране представа за потенциалните загуби или печалби в балансите, сега се разглежда като наивна. Рискът може да се материализира по начини, които не можем да моделираме математически, а пазарните събития често създават своя собствена инерция, пише глобалната бизнес колумнистка на Financial Times Рана Форухар.Такива модели също така не успяват да отчетат тенденцията на капитала да търси местата с най-ниски производствени разходи или по-широките икономически и социални ефекти от „изпразването“ на общности. По същия начин те не отчитат предимствата на растежа от производството, а не от потреблението, или ефектите, които стабилните работни места и капиталовите запаси имат върху общностите в дългосрочен план. Резултатът е, че моделите са склонни да подценяват цената на свободната търговия и да преувеличават, поне според някои анализатори, цената на митата.
Моделите за въздействието на глобалната търговия .
