„Превенцията срещу бедствия струва пъти по-малко, отколкото след това възстановяването на щетите, и спасява животи. Могат да се приложат природни средства за борба с тези явления, да се прилагат хидроложки компютърни модели и системи за ранно предупреждаване“.
Това каза пред БНР проф. Емил Бурназки, хидролог от Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН.
„Природните средства, които могат да се приложат, са изграждане или възстановяване на крайречните заливни равнини, както и изграждане на басейни, които да задържат високите води и след това регулирано да се изпускат“, обясни той.
По думите на проф. Бурназки напоследък има повишение на температурите и има доказателства, че това е свързано с климатичните промени, но не е ясно дали това са естествени процеси, или човешката дейност е по-силен фактор:
„Има индикации, че повишаването на температурите влияе най-вече на водните ресурси, те са най-уязвими от всички други природни ресурси, в същото време те са свързани с всички сфери на човешката дейност. Така че се повлиява човекът от тези промени, които настъпват“.
Той подчерта, че може да се очаква зачестяване на явления, подобни на тези, които доведоха до водното бедствие по Южното Черноморие.
Прогнозата на хидролога е, че Източнобеломорският район, с център Пловдив, както и Черноморският район „ще изпитат определен воден стрес в бъдеще“:
„С климатичните модели, използвани от учените, за да прогнозират вероятни сценарии, се предсказва за нашата територия, че до 2050 г. температурата може да се повиши с около 1,5 до 3 градуса. Което ще повлияе на водните ресурси значително. До 2080 г. дори до 4 градуса може да се повиши температурата. Може да се окаже, че общите водни ресурси в България могат да намаляват, да има воден стрес“.
