Причините за западния протекционизъм не са само икономически

„Търгувайте свободно с Китай и времето ще работи за нас.“ Това беше увереното мнение на бившият американски президент Джордж Буш-младши в навечерието на присъединяването на Китай към Световната търговска организация (СТО) през 2001 г. Едно поколение по-късно мнозина на запад стигнаха до заключението, че времето всъщност е било на страната на Китай, пише главният външнополитически коментатор на Financial Times Гидиън Ракмън.Буш правеше политическа преценка, пише анализаторът и допълва, че американският президент действително вярваше, че Китай, който се интегрира дълбоко в глобалната икономика, ще стане по-отворен и по-демократичен. Но при Си Дзинпин Китай стана по-затворен и по-авторитарен, и по-открито враждебен към САЩ, категоричен е Ракмън. Междувременно бързият икономически растеж на Китай финансира масивно въоръжаване.

Някои американски политици гледат назад към решението за приемане на Китай в СТО и го отчитат като грешка. Те вярват, че огромният тласък, който то даде на китайския износ, е допринесъл значително за деиндустриализацията на Америка. Нарастващото неравенство в САЩ след това помогна за възхода на Доналд Тръмп.

Това повдига неудобен въпрос. Ами ако глобализацията, далеч от насърчаване на демокрацията в Китай, е подкопала тази в САЩ? Би било забавна историческа ирония, ако не живеехме с последствията, пише още Гидиън Ракман.

Тази комплексност би могла да означава, че Европа в крайна сметка няма да последва американския подход и ще трябва тихо да отстъпи от протекционистките си заплахи. От друга страна, политическият и социален натиск за спасяване на европейската автомобилна индустрия вероятно само ще нараства. Възходът на популистки и националистически партии в цяла Европа ще засили този натиск.

Възможно е в крайна сметка ЕС да издейства някакъв компромис, като например „доброволни“ ограничения върху износа на китайски електромобили. Но какъвто и да е евентуалният резултат, ясно е, че индустриалната политика и протекционизмът отново са на мода – от двете страни на Атлантика, пише в заключение Гидиан Ракман.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *