Тодор Христов Живков е виден политик от Българската комунистическа партия (БКП), който в Народна република България (НРБ) между 1954 и 1989 година заема най-високите ръководни постове – първи секретар (1954 – 1981) и генерален секретар (1981 – 1989) на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет на НРБ (1962 – 1971) и председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989). Кмет на София (27 май – 1 ноември 1949).
Като участник в партизанското движение, ползва псевдонима Янко. По време на управлението си и след това, е известен с прозвищата Бай Тошо, Тато, Първия и Бившият Първи.
Култови бисери от Тодор Живков
„Сега всеки ден, всеки час, навсякъде около нас има матриал за митингова демокрация, но вече съм годините… и няма да ми стигнат силите.“
Т. Живков: „А до реката, от нас да мине – едно училище!“ Хората: „Ама ние нямаме толкова деца, бе другарю Живков.“ Т. Живков: „И деца ще ви направим, бе другари!“
„Че как да не успее Русия с нейните природни богатства, те имат повече залежи от Менделеевата таблица…“
„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“ „…И ние спахме 100 души в едно заведение…ммм…квартира де…“
„Времето е ваше, но всичко друго е наше!“
„Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!“
„Тази година – завод за полупроводници. Догодина – за цели проводници!“ (при откриването на Завода за полупроводници в Ботевград)
„…Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг…“
„Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
„Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.“
„Според последното преброяване мечките ги водеха някъде към 1300 души.“
„Това е политиката – да се слееш с народа“. — В предаването „Всяка неделя“ на БНТ.
