Съединението на Княжество България и Източна Румелия се празнува ежегодно на 6 септември. Това е един от офицалните празници в Р. България, които са неработни през годината.
Пловдив (столицата на провинцията на Османската империя Източна Румелия) е центърът на празненствата по случай този национален празник. В центъра на града под тепетата обикновено има заря и военни въстановки, когато се чества.
На 6 септември 1885 година Източна Румелия излиза от границите на Османската империя и се съединява с Княжество България. БРЦК организира множество бунтове в южнобългарски градове и села, така че османските власти в Пловдив да бъдат свалени от власт. Княз Александър I Батенберг ратифицира присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и така 6 септември влиза в историята на България.
Княжество България, Източна Румелия, като автономнна област под властта на султана и Македония, която остава в Османската империя. Така е разпокъсана Санстефанска България на Берлинския конгрес, няколко месеца след Освобождението. Въпреки разделението обаче, социалните, икономически и културни контакти между Княжеството и Източна Румелия не прекъсват. Български таен централен революционен комитет (БТЦРК) е създаден с едната цел:
„Задачата, която си поставят, е обединение, съединение на всички български територии разпокъсани след конгреса. Неговия талант – на Захари Стоянов, като публицист, журналист, е достатъчен, за да разбуни духовете.
С подписването на договора България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на Независимостта на България през 1908 г., е това, че българският княз е формално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
