Какво причинява стресът на човешкото тяло?

Стресът често пъти е обвиняван за множество болести и дискомфорт в ежедневието, но рядко се описва какво точно причинява това състояние на човешкия организъм. Всъщност това е реакция на тялото, което се опитва да се адаптира към определена ситуация, често пъти напрегната. Особеният начин, по който се чувства човек, подложен на стрес, има своето научно обяснение, пише The Washington Post.

Какви са причините за стреса?

Те могат да бъдат разнообразни, но най-просто казано това е състояние на тревожност и напрежение, породено от различни фактори, най-често извън контрола на конкретния човек.

Проучване на The Washington Post от преди няколко месеца сочи, че половината американци посочват недостатъчните си доходи като основен повод за притеснение и стрес. 55% пък казват, че причината е, че нямат спестявания.

Тези отговори са още един повод за размисъл за нивата на справедливост в обществото, посочва изданието. И макар че в проучването става дума за САЩ, причините за повишените нива на стрес всъщност са универсални и не познават държавни граници.

Продължително излагане на висок стрес може да доведе до редица здравословни проблеми. Сред тях са затлъстяване, сърдечно-съдови и други болести, които неминуемо водят до влошаване качеството на живот и в крайна сметка – ранна смърт.

Стресовата ситуация се появява най-вече, когато човек смята, че е в опасност, независимо каква. Тогава мозъкът подава сигнал и активира симпатиковата нервна система. Оттук насетне следват повишено кръвно налягане, ускорена сърдечна дейност, разширяване на въздухоносните пътища в белите дробове и понижаване на перисталтиката на стомаха.

Просто казано – човешкият организъм се готви за битка с опасността или бягство от нея, за да се спаси.

Повишава се производството на два ключови хормона, отделяни от надбъбречната жлеза – адреналин и кортизол. Вторият, наричан „хормон на стреса“, е показателен за наличието на такава ситуация. Той обаче е отговорен и за редица други функции на организма като регулиране на кръвното налягане например. Прието е, че високи нива на кортизол могат да доведат до редица здравословни проблеми.

След отминаване на стресовата ситуация, тялото постепенно влиза в ритъм и показателите се връщат към нормалното. Това би следвало да се случи, ако „системата“ работи добре.

Невинаги обаче не е така. Организмът има „памет“ и e възможно заради честото излагане на стресови ситуации „нормалното“ да се промени, т.е. високите нива на някои хормони да бъдат запазени и така да започнат здравословните проблеми. Например – трайно повишено кръвно налягане, учестен сърдечен ритъм,  за да се стигне и до по-сериозни състояния.

Една от последиците от високите нива на кортизол е е повишеният апетит. По-честото ядене вдига показателите на глюкозата, което пък води до затлъстяване и умора. Нерегулираният кортизол пречи и на съня.

Естествено, човешкият организъм има способността да се справя с такива ситуации. Но със зачестяването им, а и с остаряването настъпва своеобразна умора. „Изветряване“ е терминът, който изследователката Арлайн Джеронимус използва, за да опише последствията.

„Хората не са просто пасивни жертви на стреса, те се борят. Но ежедневните усилия уморяват“, казва тя.

Нейните изследвания показват, че изветряването е универсална човешка реакция, но по-често се проявява при изложените на по-тежки условия – бедност, неравенство, преумора, напрежение заради социални фактори и др. Джеронимус е изследвала чернокожи и латиноамериканци, хора от гей-общността, както и живеещи в района на Апалачите, станал пословичен с почти липсващата икономическа перспектива през последните десетилетия.

Не е задължително „изветряването“ да започне в по-късна възраст. Има дори изследвания, според които повишените нива на кортизол се регистрират още в утробата. Това е така, тъй като хормонът преминава от майката към плода и в крайна сметка се оказва, че човек е изложен на стрес още преди да се е родил.

Излагането на необичайно високи нива на стрес може да продължи и в детството в зависимост от условията на живот – отношения в семейството, заобикаляща среда, доходи и т.н. Стресът в юношеска възраст може да доведе до лоши резултати в училище и до промени в тялото – например затлъстяване.

В крайна сметка може да се стигне и до промени на клетъчно ниво. Има изследвания, които отчитат, че при хора с традиционно високи нива на кротизол се наблюдава по-бързо стареене на клетките и съответно – смърт. Така се стига до разлика между биологичната и реалната възраст, т.е. преждевременen край на живота.

Все още не е изянснено до край влиянието на стреса върху човешкия организъм, казват учените.  Но е сигурно, че твърде честите стресови ситуации и повишените нива на някои хормони могат да скъсят живота. Затова – по-спокойно.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *