Кои са хората, които са против реконструкцията на Българска армия?

Кандидат за кмет на район Красно село и бивш заместник на отстранената от поста районен кмет Росина Станиславова от „Демократична България“ е човекът, подал жалба в последния момент срещу реконструкцията на стадион Българска Армия.

 

Николай Веселинов е човекът, заради чийто сигнал строителството на стадиона се отлага се неопределено време.

Той коментира пред Топспорт, че подава жалбата, защото смята проекта за незаконен и това е негов граждански дълг. Отрече, че зад жалбата му седят трети страни.

“ЦСКА е велик отбор и има право на хубав и модерен стадион. Но има право да го получи по законов начин и ред. Всички институции са минати? Това не е точно така. Това е чисто нов обект. Кой Ви каза, че ще има реконструкция на стадиона? Коя част от съществуващия стадион ще бъде запазена? Защо се твърди, че е реконструкция, а не нов строеж?“ коментира бившия кадър на „Демократична България“ Николай Веселинов.

 

Еко Новини припомня обаче, че не само Веселинов е против новия стадион на ЦСКА.

 

Българските зелени също са яростни противници на проекта.

Преди година еколозите от инициативата „Зелени закони“, която е част от коалиция „За да остане природа в България“, и лично Тома Белев, поискаха да се прави Оценка на въздействието върху околната среда(ОВОС) за ремонта на стадиона на ЦСКА – София.

Членове на въпросната инициатива са видни български еколози, сред които Тома Белев, участват и бившият депутат от „Продължаваме промяната“ Александър Дунчев, екологът Петко КовачевСтефан Аврамов от швейцарската фондация WWF и зелената журналистка Вера Стаевска.

Част от тях са бивши или настоящи членове на политическата партия „Зелено движение“, което е част от „Демократична България“.

 

Разработването на Оценка за въздействие върху околната среда е дълга и тежка процедура. Обикновено продължава с години.

В началото, чрез конкурс, се възлага разработване на Задание – какво трябва да съдържа ОВОС. Конкурсът  за определяне на фирма, която ще прави Заданието е обжалваем пред КЗК  и Административният съд. Това може да отнеме почти година. Обжалваемо е и самото Задание.

След това процесът продължа с възлагане и търг кой ще прави и самия ОВОС. Той също е обжалваем на две инстанции – пред 3 и 5 членен състав на Върховният административен съд. Разработеният ОВОС също е обжалваем на две инстанции.

Целият процес по приемане на ОВОС обикновено продължава около 4-5 години.

Примерите за такива дълги процедура са много. Поради подобни обжалвания на зелени неправителствени организации, някои линии на метрото бяха забавени с години. Същото важеше и за завода за боклук. По  подобни причини се бави и приемане на плана за управление на парк Витоша.

Преди около месец от ЦСКА-София представиха проект за ремонт и реконструкция на стадион Българска армия. Той планира всички дейности да са в рамките на съществуващото съоръжение. То е капацитет от 16 000 зрители и нова визия за прилежащото пространство, но без да се навлиза и засяга Борисовата градина.

Законът не изисква за ремонт да се прави ОВОС. Той е задължителен ако се изгражда нов стадион, който засяга части от Борисовата градина.

Капацитетът на сегашния действащ стадион е 23 000 души. Тоест новият е със 7000 по малко, което предполага и по-малък екологичен натиск върху зелените системи в Борисовата градина.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *