Константинополската патриаршия реши да канонизира Майка Гавриила

На заседание Светият Синод на Константинополската патриаршия реши да канонизира Герондиса Гавриила (Папаяни), съобщава orthodoxtimes.com.

Майка Гавриила (†1992) е гръцка православна монахиня, известна с грижите си за бедните и болните, обичана и почитана в целия православен свят. Решението за канонизирането на св. Гавриила е инициирано от Константинополския патриарх Вартоломей и обявено от Митрополията на Лерос, Калимнос и Астипалея. Митрополията е възложила на Родоския митрополит Кирил да състави службата в чест на св. Гавриила, преставила се в Господа в Лерос.

Майка Гавриила (Аврилия Папаяни) – обичната, е родена в Константинопол на 2 октомври 1897 г., празника на св. Киприан и св. Юстина. Израства в гръцкия квартал Фенер, в семейството на преуспяващ търговец. Получава най-доброто за времето си образование, като от малка владее френски и английски, и като ученичка обича да чете старогръцките автори в оригинал. След завършване на основното си образование следва ботаника в Швейцария, после философия в Солун.

Работи като сестра в психиатрична клиника, преподава и частни уроци. След установяването на режима на Метаксас в Гърция през 1937 г., заминава за Англия, където работи като домашна помощничка, едновременно учи и медицина. По време на бомбардировките на Лондон през Втората световна война помага на ранените в болници и лазарети. През цялото време, докато е в Западна Европа, поддържа връзки с гръцкото духовенство и руските интелектуалци-емигранти.

След края на войната се връща в опустошената Гърция, за да помага за възстановяването ѝ. Работи в различни социални заведения; едновременно започва и частна практика в Атина като физиотерапевт. Още по това време мисионерското ѝ служение сред най-бедните и онеправданите, ѝ спечелва известност и почитатели далеч извън границите на Гърция. Оттогава датира личното ѝ приятелство с фигури като Роуз Кенеди (майката на американския президент) и Мартин Лутер Кинг.

Около 1954 г., когато умира майка ѝ, Гавриила започва да осъзнава монашеското си призвание, макар че мисли за него още от дете. Тя решава да посвети живота си на служение на хората, водена от образа на майчината любов. Както казва тя самата тогава: „От деня, в който съм се родила, тази, която вдъхновено ме е водила; силата, която ме е формирала, беше майка ми – създание с безмерна любов. Богатството и дълбочината на тази любов и непрестанното влияние на нейния искрящ пример ме направиха да обичам, още и още – Бог и всичко около себе си“.

Смъртта на майка ѝ събужда у Гаврила желание за отречение от всичко, което я обвързва с места, хора и материални неща. „Внезапно умрях, пише тя. Бях мъртва за света. Единственият път, който се откриваше пред мен, ме подтикваше да направя решителна стъпка: „Иди, продай всичко, що имаш, и раздай на сиромаси“, а после: „дойди и върви след Мене“ .

Божият Промисъл отвежда Гавриила в Израел (там работи известно време в кибуц), Палестина, Ливан, Ирак, Пакистан, и накрая – в Индия. В Делхи започва работа в болница за прокажени. Това е началото на дългогодишно мълчаливо служение – без да проповядва Православието, тя, според думите на ония, които са я познавали тогава, катехизирала околните само със сърцето си, без думи, чрез неповторимия пример на живота си. Всички – индийци и западни мисионери – оставали поразени от аскетичния характер, смирението и дълбоката духовност на Православието, отпечатани върху тази крехка жена. Тя самата силно се молела за среща между Индия и Православието. В продължение на пет години работи в различни болници и центрове за прокажени из цяла Индия.

През 1959 г. е приета за послушница в гръцкия манастир във Витания, Палестина, където по-късно приема пострижение. След няколкогодишен престой в манастира е изпратена от Вселенския патриарх Атинагор като мисионер в Западна Европа. Свидетелството ѝ е невероятно успешно и тя е канена да говори за Православието и православното монашество пред големи аудитории във Франция, Швейцария, Дания, Швеция, Германия, Австрия, Америка. Среща се с най-изтъкнатите политически и културни фигури на своето време – Бърнард Шоу, Майка Тереза и много други.

По благословение от духовния си отец и изповедник, монахът Амфилохий (Макрис), през 1963 г. Гаврила отново заминава за Индия, където започва православна мисия, и остава там до 1966 г. Следва мисия в Кения (до 1969 г.).

През 1970 г. се установява в Атина, където около нея се формира широк кръг от търсещи млади хора. Всички я наричат „Герондиса (Старица) Гаврила“ и получават от нея духовни наставления. Участници в тези срещи, които са записвали наставленията на старицата, по-късно ги издават и така нейните съвети стават достояние на широка православна аудитория по цял свят. Аудиокасетите със записите на нейните беседи също се тиражират след смъртта ѝ през 1992 г.

 

КРОСС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *